Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме изключително неприлично и това ме мъчи повече от всичко останало. Това сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най-големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече когато никога не е попадал в подобна ситуация. А аз по начало съм си свенлива, като причината за това вероятно е във възпитанието ми.
Нашите внимаваха да не падне косъм от главата ми. Защитаваха ме, дори когато нямах нужда от защита, дори когато бях виновна и заслужавах порицание. Гледаха ме като писано яйце, а аз се правех на бунтарка. Може би подсъзнателно съм се опитвала да се отърва от опеката им. После те заминаха на гурбет в Испания и аз останах сама в малката гарсониера в „Младост”, който ми бяха купили с парите от продажбата на няколко ниви в добруджанския край, наследени от дядо.
Всичко вървеше идеално. Вземах си безпроблемно изпитите, а нашите ми пращаха пари от Испания, така че не ...