8.07.2009 г., 23:00 ч.

Терзания 

  Проза » Писма
1501 1 0
3 мин за четене

Животът дава и взема изключително много... Дава най-много на тези, които могат да си поискат... и взема най-много от тези, които не знаят как да опазят това, което имат... Всеки сам преценява дали си заслужава да даде нещо, за да получи друго... Всеки сам знае за себе си от какво има нужда... Аз прецених... аз дадох... дадох много... изключително много... Дадох себе си... дадох душата си... дадох СЪРЦЕТО СИ! А... какво получих ли? Едно необяснимо и толкова великолепно и болезнено, че чак неописуемо нещо - любов! Срещнах я в лицето на Ценка... Изключително момиче... Необяснимо е това, което изпитвам към нея... Хах - любов е дори слабо казано... Не мога да повярвам колко силно я обичам... Но не е добре, когато имаш в себе си нещо дори по-силно от самия теб... За съжаление, точно така е в моя случай. Любовта ми към нея е прекалено силна... Не мога да се контролирам, не мога да се сдържам, не мога да мисля, не мога да виждам... Мога само да се подчинявам на това чувство, тази емоция, това изключително... нещо - любовта. Как така се получи... Как можах толкова много да се отдам...
    Не знам вече как да продължа... просто не знам... Не мога да продължа... не, че не искам - разбери, не мога... терзанията за навсякъде около мен... ала не мога да ги излекувам... исках помощ - дали я получих... дали любовта бе тази помощ... или и тя е терзание... сега е дори мъчение... знам, че е много да искам постоянно да знам какво правиш... но как да не искам, като самият аз не знам какво правя... Целият ми свят се върти около теб... а ти осъзна ли го наистина? Не можеш да ме разбереш... Не, че не искам... просто не мога... не мога да скрия нищо от теб... нито чувства, нито мисли... Нямам сили... любовта изцеди от мен и последната капка живот... помогни ми... не мога, разбери - не мога... не мога да продължа... Животът без теб е по-скоро смърт... Денят без теб е по-скоро нощ... Радостта без теб е по-скоро тъга... Аз без теб... по-скоро съм никой... Не ти го казвам, за да те накарам да се почувстваш добре, че съм ти посветил нещо... пиша го, за да се опитам да обясня... не те лъжа, не преувеличавам... разбери - не мога! Наистина е така... не искам да отворя очите си, ако те няма пред мен... разбери, ето защо денят ми е нощ... не искам да дишам, разбери мееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее... боли ме с всяка глътка въздух... помогни ми... не мога! Да дишам ли?!?!?! Има ли смисъл като те няма... Не мога да бъда мъченик... без теб такъв ще стана... Разбери... Няма ли как? Просто разбери... Пиша ти така, както е ... Разбери... Без теб... ИСКАМ ДА УМРА! Не мога, мила... Разбери ме! Не съм влюбен... Нещо повече е... Не може това да е просто любов... Разбери... Нещо повече е... Как да се справя... Помогни ми... Трябваш ми, за да живея... трябваш ми, за да умра... Трябваш ми, за да дишам... трябваш ми... Каквото и да правя - трябваш ми... Може би затова съм такъв идиот - да не мога да се стегна... Да не мога да спра... да плача... да се смея... но без теб няма да мога дори да живея... РАЗБЕРИ МЕ... Знам, че искам много - обикновено влюбените не са така като мен... Разбери ме... знам, че искам много... помогни ми... да съм постоянно с теб... да те докосвам, да те галя, да те целувам... но не мога, разбери... Не мога без теб! Къде си сега? Какво ли правиш... С кого ли си? Лесни въпроси с лесни отговори - в сърцето ми! Дълбаеш! Самички ръка за ръка с любовта... Вече не си само там... ти си ми ВСИЧКО! Разбери... Нямам при кого да отида... няма кой да ме прегърне... няма кой да ме целуне... така както ти... само ти можеш да погалиш онази струна на душата ми... която може да не накара само да плача... дали от радост или тъга... само ти можеш... Разбери ме... Чувството е любов на n-та степен... Хронична... Силна... Бушуваща в сърцето ми и разрушаваща всичко в мен... Разбери - нищо не остана освен нея... ела и помогни да построя наново... Само ти и тази любов сте ми на този свят... Разбери ме, моля те... Моля те... ти си моят господар, ти си моят ангел... ти си моят дявол... ти си ми ВСИЧКО! Нека и истинският и единствен Господ Бог ме чуе като плача... Нека ни събере, или ме убие... Не мога така... Или сме заедно... или съм в пръстта! Обичам те, Цени! :*

© Кямил Насуф Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??