Ти и Той...
Вече усещаш отчуждението ми. Чувстваш другия. Казваш, че няма блясък в очите ми, когато те гледам, казваш, че вече не съм същата. Може би предчувстваш. Може би знаеш, може би те боли, че съм такава; хладна, студена - повече от всякога неопитомена... Питаш има ли друг, питаш обичам ли те; какво да ти кажа. Аз не мога да призная! Обичам те, но и към другия не съм безразлична. Харесвам те, но и към другия имам чувства...
Свикнах с теб, привикнах да съм близо до теб. Вече няма мое, няма твое; всичко е Наше и там е проблема. Наши; общи приятели, обща компания, общи интереси и забавления, всичко е навик със теб. Всико правим механично във забързаното ежедневие. Всичко правя във досада и нищо с теб не ми носи вече удовлетворение.
С него всичко е ново, всичко е различно, всичко е Мое и Негово! Толкова е различен! Но ти не си Него, не можеш да си Него, не искаш да си Него... Може би би поискал, ако знаеше за Него, ако знаеше, че той ме има с по-голяма страст, отколкото ти, ако знаеше, че му давам повече, отколкото на теб, ако знаеше, че той притежава повече, отколкото ти...
Надявам се никога да не разбереш, защото ще те заболи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коколлляк Всички права запазени
