Вече усещаш отчуждението ми. Чувстваш другия. Казваш, че няма блясък в очите ми, когато те гледам, казваш, че вече не съм същата. Може би предчувстваш. Може би знаеш, може би те боли, че съм такава; хладна, студена - повече от всякога неопитомена... Питаш има ли друг, питаш обичам ли те; какво да ти кажа. Аз не мога да призная! Обичам те, но и към другия не съм безразлична. Харесвам те, но и към другия имам чувства...
Свикнах с теб, привикнах да съм близо до теб. Вече няма мое, няма твое; всичко е Наше и там е проблема. Наши; общи приятели, обща компания, общи интереси и забавления, всичко е навик със теб. Всико правим механично във забързаното ежедневие. Всичко правя във досада и нищо с теб не ми носи вече удовлетворение.
С него всичко е ново, всичко е различно, всичко е Мое и Негово! Толкова е различен! Но ти не си Него, не можеш да си Него, не искаш да си Него... Може би би поискал, ако знаеше за Него, ако знаеше, че той ме има с по-голяма страст, отколкото ти, ако знаеше, че му дав ...