Той обещава, разни неща, които аз запомням без да искам и които оставам все там – някъде си...
Аз танцувам сред дима на чужд цигари, сред настроенията на моята и неговата чаша уиски без лед.
Толкова уморена от неизпълнени планове, че предпочитам само да мълчи и да не обещава нищо, само да е тук до мен. Това ми стига!
Той изглеждаше така различен, по-умен, по-добър, по-истински, но те всички изглеждат така в началото. После си тръгват така реално, колкото нереално са дошли... И оставят след себе си само горчивият вкус по неизживяното и раздялата ,ако можем да наречем раздяла, нещо без начало, но с край!