Когато на полето се пече хляб и слънцето грее щедро, в града може да се видят малко хора.. През деня ще прескат площада тези, които са по работа. Дори в кафенетата няма никой. Всички търсят сянката. Или охладените стаи от климатиците в домовете си. Когато е топло, времето минава бавно. Сякаш дава възможност на всеки да остане повече със себе си. Да премисли. Да си помечтае. Да види, че не всичко зависи от него. че има жега, с която се съобразяват хората. Вечерта идава с лек ветрец. Прохлада след топлото. Вече хората се раздвижват. В кафенето на центъра на малкия град масите започват да се пълнят. На една от тях е седнал възрастен мъж. Поръчал си е бира. Към него идва също с побелели коси човек. Сяда. Поръчва си. Ветрецът приглажда косите и на двамата. За да изглеждат добре. Усмихват се. Очите им са весели, макар и да крият толлкова много споменти. Толкова тъга и радост. Които никой може би не знае. Говорят си нещо, но гледат и минаващите хора. С малко носталгия. Може би си спомнят млад ...