Когато на полето се пече хляб и слънцето грее щедро, в града може да се видят малко хора.. През деня ще прескат площада тези, които са по работа. Дори в кафенетата няма никой. Всички търсят сянката. Или охладените стаи от климатиците в домовете си. Когато е топло, времето минава бавно. Сякаш дава възможност на всеки да остане повече със себе си. Да премисли. Да си помечтае. Да види, че не всичко зависи от него. че има жега, с която се съобразяват хората. Вечерта идава с лек ветрец. Прохлада след топлото. Вече хората се раздвижват. В кафенето на центъра на малкия град масите започват да се пълнят. На една от тях е седнал възрастен мъж. Поръчал си е бира. Към него идва също с побелели коси човек. Сяда. Поръчва си. Ветрецът приглажда косите и на двамата. За да изглеждат добре. Усмихват се. Очите им са весели, макар и да крият толлкова много споменти. Толкова тъга и радост. Които никой може би не знае. Говорят си нещо, но гледат и минаващите хора. С малко носталгия. Може би си спомнят младите години, когато са се събирали в компании. Отпиват по глътка от бирата. Наслаждават се на леко горчивият вкус и се отдават на прохладата. За сетен път се убеждават, че не е нужно много на човек, за да се чувства добре. Да има с кого да си каже две думи. Да се радва на мига. Да цени, че може да си позволи тази радост. Топлият юнски ден раздва лъчите си, за да допълни липсващата топлина в хората. Който успее да си вземе от нея без да изгори, ще има и за през зимата. Защото топлиата не е само вън, а и в човека.

Явор Перфанов
23.06.2023 г.
Г. Оряховица