Тоскините плитки
Тоскините плитки
Относно дисциплината и доброто поведение в училище, имах сериозни постижения още докато учех в село. Но те са толкова много, че ако реша да ги напиша, а след това и вие да ги прочетете тя ще стане една… Освен това могат и да ви повлияят стимулиращо, което пък съвсем ще издъни нещата. Затова тук ще спомена само два от по-незначителните ми подвизи.
Когато бях в първи клас на прогимназията (сегашен пети клас), един от моите “авери” беше донесъл карти за игра. И когато навън валеше дъжд и не можехме да играем на двора, какво ни пречеше през междучасията да седнем върху чиновете и да поиграем скамбил – вид игра на карти, която за голямо ваше съжаление, вероятно и не знаете.
Добре, но веднъж по време на една ожесточена игра, навярно сме вдигали голяма гюрултия, защото в класната стая влезе учителят ни по български Сърбов, който ни беше и класен наставник. Той имаше частична пареза на лявата ръка и единия крак, поради което винаги ходеше с бастун.
Явно толкова се е “зарадвал” на това, което е видял, че веднага започна яко да ни сурувака с бастуна. Дори дървеният триъгълник в джоба ми се счупи. А тогава, този път за наше съжаление, още нямаше и помен от модерната сега защита на детето. Който не слуша или върши непозволени неща - бой. Не стига това, ами дойде и директорът Хаджиколев, който също не се забави да ни поздрави с по няколко яки шамара. Но и това не беше краят. Най-страшното беше, че извикаха и бащите ни. Когато на следващата сутрин те дойдоха, привикаха и нас в учителската стая. Съжалявам, че не съм забравил този случай. Мен поне баща ми не ме ошамари още в учителската стая, както стана с “партньорите” ми.
Спомням си и друг случай на “добро” поведение. Вече бях във втори прогимназиален клас. Навярно, защото съм бил пословично примерен и стеснителен, бяха ме сложили сам на последния чин, а на този пред мен седяха братовчедка ми Пенка и нейната приятелка Тоска. Тази Тоска имаше такива прекрасни дълги плитки, че човек и от камък да е, пак ще му се прииска да ги подръпне. Правя това пояснение, за да може правилно да разберете защо, когато ми доскучаеше по време на уроците, обичах да ги подръпвам и то с неподправено удоволствие. Е, този израз може и да не съм го знаял, но пък вече съм го чувствал.
Веднъж обаче, изглежда съм се увлякъл в дърпането, тя извика по-силно. Щом учителят Хаджиколев разбра за какво става дума, веднага ме осъди по светкавичната процедура, без право на обжалване. Залепи ми такива два шамара, че освен звездите, които видях посред бял ден, пръстите му личаха по бузите ми цял ден. Резил! И то какъв!
Мисля, че и без чужда помощ лесно може да се разбере надигналото се в мен мощно, но и „справедливо” (според мен тогава) чувство за отмъщение. Още на следващия ден домъкнах от къщи големите и много остри ножици, с които се стрижат овце. По време на урок по математика, преподаван от дребничката Кина Тонева, която я е имала 40 кила, я не, аз извадих ножиците и щрак… половината от едната плитка на Тоска остана в ръката ми.
Сега пък мисля, че всеки от вас ще разбере, защо въобще не ми се говори за последствията от този ми подвиг.
© Христо Запрянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ех тези прекрасни минали времена.Каква разлика ,а ?Някога биеха нас а сега учениците бият учителите.
-
Поне спомени имаш оттогава!
-
Отново ме усмихна!Прочетох с удоволствие!
-
Е, Христо, с умиление прочетох...
Как преживява една юношеска душа всяка критика, болка, любов...
Ти си я харесвал май Както и да е...
Благодаря ти за интересното и ведро четиво!
Поздрав!!! -
"По-добре палав и умен, отколкото хрисим и глупав" - думи на баща ми.
Аз наистина бях палав, но и най-добрия ученик. Единствената ми оценка, която не беше максимална и се движеше между 4 и 5 това беше за поведението ми. Но независимо че учителите тогава бяха строги и безкомпромисни, даже и те,въпреки шамаросването(но пък заслужено) винаги ме хвалеха пред баща ми. Абе, рейнтигите ми и по учене и по дисциплина бяха най-високи, макар и с различни знаци.
Е, вие малко прибързахте да ме влюбите в Тоска. Тя си беше хубаво момиче, но така и не можа да ми "легне на сърце". А кога и как се влюбих е описано в "Спомените не чакат покана".
Сега вече е ваш ред да поразкажете от вашите детски лудории. Това не значи, че моите спомени по въпроса са свършили, но просто няма да е коректно еднолично да обсебвам темата.
Благодаря както за коментарите, така и авансово за вашите детски подвизи. -
И на мен тъй ми отряза плитката един юнак-казваше се Камен в пети клас... хей, момко, да знаеш-не го "изпортих" на учителя... три години ми мъкна чантата от нас до училище и обратно, после аз отидох в музикалното и така робството му свърши... Поздравления за сладкия дъх на детство, който ми припомни-Усмихнат ден!
-
Ех,спомени,спомени...Толкова простичко пишеш,с такава лекота се чете,а как те унася...да ти завиди човек и за спомените и за умението(благородно
Поздрав! -
Здравей,Христо!С удоволствие прочетох разказа за ,,подвизите,,ти.Ти донякъде си се престрашил да ги споделиш.Аз още не мога.И аз бях калпазанин.В десетки магарии съм бил участник или главен герой.Но си мълча...тихо!
-
Христо, щом още си спомняш тази Тоска, то работата е била сериозна...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
