ТРУДНИ ВРЕМЕНА

Напоследък на Боби Дойл не му вървеше. Той полагаше неимоверни усилия да си възвърне старата увереност, но нищо не се получаваше добре. За футболните запалянковци бе ясно, че техният любимец е изгубил спортна форма. Ударите му, преди така топовни и прецизни, бяха станали несръчни и неточни. Не можеше да улучи врата, широка колкото хамбар. Нозете му натежаха и го превърнаха в безопасен и тромав нападател. На игрището се тътреше мудно като година в затвора. Атлетичността му също се изпари. Журналистите, които някога го бяха нарекли "Нижински"*  заради ярките му отскоци, сега се шегуваха, че когато скача за висока топка, под шпайковете му не може да се провре разтворен вестник. Той се утешаваше, спомняйки си за мнозината голмайстори, които също са излизали от форма и после пак са задобрявали. Но и схващаше, че вече е достигнал пределната възраст в спорта. На трийсет и четири времето не беше негов съюзник.

Извън стадиона нещата не бяха по-радостни. Дойл имаше проблеми с властите. Той почти слепешката се доверяваше на юридическия си представител Фил Бойд, комуто бе възложил да движи финансовите му дела. Обаче излязоха някакви неуредици, нещо с документацията не беше в ред. Срещу футболиста започна ревизия. Данъчните взеха да ровичкат за укрити доходи и двама кралски инспектори претърсиха дома му в Глазгоу. И макар адвокат Бойд да го уверяваше, че няма повод за притеснение, той предусещаше ядове.

Семейният живот на Боби Дойл заплашваше да свърши с горчилката на провала. Двамата с Джули рязко изстудяха един към друг и силно се отчуждиха. В няколко случая напрегнатият съпруг опита да поведе разговори с жена си, но те все прерасваха в грозни препирни. На няколко пъти потърси близостта й в брачното ложе, но всякога срещаше вледеняващия й отказ. Вече с месеци не беше я докосвал. Джули бе станала нервна и раздразнителна, а настроенията й се меняха като шотландското небе през април. Тя ту избликваше в буен смях, ту се сриваше до необясним плач.

Следобедната тренировка на играчите от "Селтик" - Глазгоу беше приключила и Боби Дойл киснеше под душа. Горещата вода го ободри физически, но бе безсилна да отмие тревогите му. Той излезе от банята и с вял ход мина в съблекалнята. Свря се в най-отдалеченото кътче и навъсен почна да се облича. Избягваше старателно погледите на по-младите си съиграчи. Той си оставаше роден победител и велик футболист, а кариерата му бе символ на спортния успех. Насмешките и съжалението на дузина недоказани младоци му бяха еднакво безразлични.

Дойл напусна последен съблекалнята и се заизкачва по мраморните стъпала, водещи към кабинета на стария му приятел Джим МакДоналд. Хитрата лисица Джим, дългогодишен менажер и главен треньор**  на "Селтик", най-сетне го бе поканил да обсъдят условията по бъдещето му в отбора. Настоящият договор на играча изтичаше в края на сезона, а подписването на новия странно се бавеше вече няколко седмици.

- Сядай, Боби, има чай и за теб - каза Джим докато разбъркваше със сребърна лъжичка своя цейлонски чай. - Колко хубаво да те виждам от плът и кръв в кабинета си, а не само на картинка с напудрена холивудска знаменитост.

В треньорския кабинет имаше фотографии, които увековечаваха някои от най-славните мигове в историята на "Селтик": победоносният Били МакНийл***, прегърнал Европейската купа, величав като Юлий Цезар, обграден от рояк въодушевени фоторепортери и извисяващ се с цяла глава над тълпата. После под пороен дъжд широко усмихнатият Кени Далглиш***, с окалян зелено-бял екип, вдигнал триумфално ръце към тежкото оловно небе. Трета фотография запечатваше ръкуване между Боби Дойл и Шон Конъри. Актьорът поднасяше на Боби елегантна статуетка от кристал, а надписът под снимката гласеше: "Парк Гардънс, Глазгоу. Церемония по награждаване Футболист на годината."

Боби Дойл прехвърли погледа си от снимките върху лицето на Джим.

- Пред края на доста тежък сезон сме - каза треньорът. - Повече от всичко искам да върна този могъщ отбор на победния път. Това е задача и отговорност на менажера, а отговорността означава да поемаш рискове и да правиш промени. Не си ли съгласен?

- Да, съгласен съм. Какво имаш предвид по-точно?

- Ще ти обясня. Виждаш ли, Боб, неотменима част от управлението на един футболен клуб е да вземаш непопулярни решения. От четвърт век съм в този занаят и го знам прекрасно. Но то не те прави по-лош човек. Същото е и с играчите. Футболистът не може да стане по-добър или по-слаб само след един изигран мач. Трябва да се следят тенденциите. Би ли споделил това виждане?

- Сигурно си прав. Но не мисля, че ме извика тук да бистрим спортната психология.

- Не, не, нещата са доста по-мащабни, момчето ми. Човек трябва да владее мащабното мислене. Признавам, че и аз правя грешки понякога, ето например сбърках тактиката за онзи мач в Единбург. Както и да е. Ти си дошъл за друго. Договорът.

- Да, Джим, ситуацията ме изнервя. Защо не подписваме? От ръководството не обелват думичка за подновяването, пък аз не ламтя за повече пари. Защо директорите се мотаят?

- Ти беше велик играч, Боб. Най-добрият, с когото съм работил. Постиженията ти в играта говорят сами, а приносът ти за отбора не може да се откупи с всичките пари на света.

- Какви са тези приказки, Джим? Какво се опитваш да ми кажеш?

- Предстои нова ера. "Селтик" се нуждае от обновление и свежа кръв. Виж онова момче от младежкия ни отбор - МакГинли. Много е добър и заслужава своя шанс, но някой трябва да отвори място в първия тим. Да му даде път, дето се вика. Това е част от изкуството да вземаш правилни решения. Всички големи треньори вземат правилни решения.

- Правилни решения!? Правилни решения!? Момчето МакГинли? Опомни се, Джим! Че той е още хлапак, за бога!

- А ти си твърде стар. Свършен си. Проумей го, синко. Съжалявам, но не фигурираш в плановете ми за бъдещето и вече уведомих директорите. Аз и Бордът не желаем да ти предлагаме нов договор. Свободен си да напуснеш.

На Боби му се зави свят. Щеше да падне от стола си.

- Тринайсет велики години съм в "Селтик" и накрая за благодарност ми зашиват шамар по бузата. Играеш на две световни първенства, бележиш над двеста гола, печелиш отличия и купи и за финал - чупката, старче, не си ни нужен вече. Не мога да повярвам!

- Но, Боби, разбери че няма нищо лично в цялата работа... Отборът трябва да се развива и подмладява... Ти си човек на вчерашния ден, а на нас ни трябват победи днес и утре...

Ветеранът не можеше да слуша повече. Нервите му бяха изопнати като моторни ремъци. Той излетя от кабинета съсипан от обида. Изритваха го от любимия му отбор след толкова години вярна служба! Изритваха го така, както се изритва дръгливо псе.

Реши да повърви пеш до вкъщи, за да изчисти главата си. Сблъска се с кварталния пощальон точно пред дома си. Човекът измъкна от чантичката си един кафеникав плик и го тикна в ръцете му:

- Станция "Милтън", поща за Вас, мистър Дойл. Желая Ви приятен ден.

Боби не прекрачи прага на жилището си, а още навън разкъса плика. С единия крак на тротоара, а с другия качен върху тухленото стъпало пред входната врата, той впери стръвен поглед в писмото.

Дойл хукна към телефона и веднага се свърза с адвоката си. Гласът на Фил Бойд звучеше безстрастно и равнодушно в слушалката.

- Да, аз също получих писмото по-рано днес, но знаейки че си на тренировка намерих за неуместно да те безпокоя - изломоти юристът.

- Какво ще правим сега, Фил?

- Съветвам те много бързо да организираш защитата си. Аз не мога да те представлявам повече.

- Как така? Как не можеш, по дяволите? ТИ СИ МОЙ АДВОКАТ!

- Не и при настъпилите обстоятелства. Мирясай малко и слушай. В хода на ревизията срещу теб извършиха насрещни проверки на двете рекламни фирми, с които имаш договори. Загазиха здравата и сега погват и тях за нерегламентирани разплащания към петдесетина партньори.

- Какво общо има това с мен?

- С мен има. Ако представлявам едновременно и тях, и теб, възниква конфликт на интереси. Аз съм дотук с теб. Каквото можах да направя в твой интерес, направих го.

- Ами тогава не се захващай с тях и представлявай мен. Не можеш да ме оставиш, мамка му! Нали?

- Те ме наеха още преди да започне цялата афера. За мен са сериозни корпоративни клиенти, които си плащат добре. Знаеш как е щом парите запеят звънливата песен.

- Какво?

- И ти би постъпил така, ако бе на мое място. Не ми казвай, че изкара толкова години в "Селтик" само задето са детската ти любов. Можеха да ти плащат повече от всеки друг отбор в Шотландия. Благодаря ти за всичко дотук, но се отказвам да бъда твой пълномощник занапред.

- Продажно адвокатско копеле - изсъска футболистът и трясна слушалката.

Бедите в този ден се нижеха една след друга, като точни попадения във футболната мрежа с автор злата съдба. Твърде скоро Боби Дойл разбра, че освен данъчен адвокат, ще му е нужен и специалист по бракоразводни дела.

- Защо? - бе единствената дума, която събра сили да отрони.

- Защото ми писна да съм вечно чакащата - отвърна Джули.

Сега нямаше и следа от кресливата ù емоционалност - тя сякаш бе потънала в Северно море. Джули говореше като жена, която отдавна е наясно с чувствата си и напълно е обмислила взетото решение:

- Напускам те. Ти постоянно си по мачове в провинцията или из чужбина, или пък си зает с тези твои скапани тренировки. Мразя ги! Мразя футбола, мразя националния отбор, мразя "Селтик". И покрай всичко това намразих и теб, Боби!

- Чакай, не си отивай, мила! Моля те! Днес ми казаха, че ме пенсионират от отбора. Само още месец и край. Не ме оставяй! НЕ МЕ ОСТАВЯЙ!

- Късно се сети да ме молиш. Нищо няма да ми компенсира самотата, на която ти ме осъди. По Коледа - сама. В новогодишната нощ - сама. На сватбената ни годишнина - сама. Година след година. И каква утеха имах? Че моят Боби Дойл бил най-големият футболист в тази малка забутана страна. Много важно!

- Но, Джули, аз...

- Отскоро съм щастлива отново. До мен има друг мъж. Истински мъж, който ме прочита и усеща, а не примитивен ритнитопковец. Подала съм молба за развод. Адвокатът ми ще се свърже с теб да уточните твоя режим на свиждане с Хелън. Засега тя ще остане при майка ми в Абърдийн. Трябва да побързам, за да хвана и аз вечерния влак за там. Сбогом!

Когато Боби дойде на себе си, Джули си беше отишла. Единственият спомен от нея бе окачената на стената сватбена снимка, прибрана зад красиви дървени рамки и антирефлекторно стъкло. Боби Дойл гледа снимката известно време, а след това с все сила заби глава в нея. Стъклото се пръсна на парченца, а от челото му рукна кръв.

По залез слънце той излезе навън. Не можеше да понесе мисълта, че ще остане сам през нощта. Тишината в празния дом му се струваше оглушителна.

Дойл слезе към градския център и скоро се озова на стария мост "Джордж V". Някога обичаше да води Джули на това място. Двамата улавяха ръце и в унес съзерцаваха залеза над Клайд. Реката мъкнеше спокойни води към Атлантика, а реещите се на повърхността ù отблясъци създаваха феерия за влюбените.

Слънцето съвсем си беше отишло. Заръмя ситен дъждец. Боби стоеше с ръце на перилата и вече се усещаше готов да изпълни намисленото. На този свят никой нямаше нужда от него. Само миг преди да прехвърли крака си от другата страна на ограждението той дочу писклив женски гласец:

- Хей, ти не си ли Боби Дойл? Боби Дойл от "Селтик"?

Не беше усетил изобщо как дребничката топчеста жена и момчето с овално бяло лице са се доближили до него. Стана му толкова неловко, сякаш бе малчуган, когото са спипали докато върши детинска поразия.

- Ами, да, аз съм - отвърна той слисано. - С какво мога да ви помогна?

- Мили боже! - ахна момчето. - Ама той наистина е Боби!

- С нищо повече - извика жената и се втурна да го прегръща. - Ти си светец! Ти си свят човек! Докато съм жива не ще мога да ти се отблагодаря!

Непознатата се разплака, но Боби долови, че сълзите ù са щастливи. Тя бързо се овладя и заговори приповдигнато, докато майчински милваше момчето с тебеширеното лице:

- Виждаш ли го? Моят Джейми... На дванайсет е, душичката ми... Преди три години... Левкемия... Докторите тогава не вярваха... Ужасни дни... Но сега е в ремисия... Отишло си е... Докторите смятат, че може да не се върне вече... Казват, че Джейми ще е здрав... Дано, божичко... 

- Дано - повтори футболистът и протегна ръка към момчето с бялото лице. - Дай лапа, приятел! Ти си голям мъж!

- Не по-голям от теб, Боби - възторжено отговори юнакът и разкопча ципа на якето си. Отдолу се показа зелено-бяло футболно шалче. - Ти си любимият ми играч! Как само разби онези от "Рейнджърс" на финала за купата! Сам обърна загубен мач. Аз влизах в химиотерапия тогава, но ти ми вдъхна кураж. Исках да порасна и да стана като теб. Ти ми показа, че трябва да се боря докрай, Боби! Че трябва да воювам каквото и да е на пътя ми. Сега вече знам, че ще оздравея!

- Ще оздравееш, Джейми - натърти развълнуван Дойл. - Трудното вече мина.

- Да, Боби, бяха трудни времена - обади се майката. - Трудни времена, които винаги ще помним. Те ни направиха силни. А ти ни показа, че човек не бива да се предава даже и трагедията да чука на вратата му.

- Трудни времена, да - повтори футболистът. - Всеки ги е имал някога. Знаете ли, в събота играем срещу "Магарешките бодили". Имам два билета за вас и искам да дойдете на стадиона.

- Уха-а! - зарадва се Джейми. - Вкарай и на тях два гола, Боби! Обещай ми, че ще вкараш!

- Дадено! Имаш два гола, а после ще кажа на всички, че съм ги отбелязал за моя приятел Джейми.

- Страхотен си, Боби. Най-добрият за всички времена!

- Е чак пък най-добрият... Марадона беше малко по-добър от мен. Но само той и само малко. А сега хайде да идем в сладкарниците на "Осуълт". Искам да ви почерпя.

Тримата закрачиха към улица "Осуълт" с красивите викториански фенери и блестящи неонови светлини. Зад тях оставаха един стар самотен мост и спомени за трудни времена. Дъждецът ситнеше напевно, а от океана се спускаха меки вечерни ветрове.

Беше чудна пролетна привечер.

-------------------------------------------

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА:

* Вацлав Нижински (1889-1950) - гениален руски балетист и хореограф, известен с изяществото на играта си и с невероятните си отскоци;

** В британската система за спортно управление спортният директор (manager) и старши треньорът (head coach) обикновено са едно и също лице, докато при континенталната най-често те са различни фигури;

*** Били МакНийл (р.1940) и Кени Далглиш (р. 1951) - големи шотландски футболисти от миналото, бивши капитани на футболен клуб "Селтик" - Глазгоу и на националния отбор на страната.