Туп
Някога, преди много години, на един малък остров, живееше момиченце на име Пиерета. Тя си имаше всичко : мама и татко, хубави дрехи и играчки… Всичко! Само едно нещо си нямаше Пиерета… Сърце! Впрочем, тя си имаше такова, но то не беше живо, то никога не беше казвало онова “туп”, което другите сърца казват. Нейното сърце беше рубинено. Изящно оформен рубин, събрал наситено червения цвят на кръвта и пурпурния блясък на залеза…
Но това не притесняваше Периета. Тя живееше ден за ден, нямаше никакви грижи…но и никакви приятели или близки хора. Тя играеше с другите момиченца, но не изпитваше към тях нищо. За нея те бяха като играчки – оставяше ги щом и омръзнат. И така, живеейки миг за миг, Периета стана на 12 години.
На тази възраст се случи първото важно нещо е живота й, макар и тя да не осъзна това. Почина майка й. Семейството се притесняваше за реакцията на малката Пиерета…но начинът, по който тя прие всичко, учуди, натъжи и най-вече уплаши хората около нея. В момента, в койт тя науч ...