Тя - Любовта
Не, той не я обичаше, той просто имаше нужда да бъде обичан.
Всеки път идваше при нея, пристъпвайки недоловимо в мрака, чувствайки се изгубен и самотен. Тя беше единствената, която все още беше до него и го даряваше с любовта си, но той беше като смъртта. Изтръгваше последните ù капки живот, но винаги ù оставяше само по една. Една, която да ù напомня за него. Една, от която да се образуват още нови за следващото му идване. Болката ù беше неописуема, но по странно извратен начин това ù харесваше. Напомняше ù, че е жива и че е способна да чувства. Напомняше ù, че той пак ще се върне при нея.
Последният път, когато той дойде, беше различно. В очите му се забелязваше нова, невиждана от нея до сега искра, искра, която ù подсказваше, че тя живее в него. Всичко това тя разбра в момента, в който последната капка живот напускаше тялото ù. Тя умираше. Този път той не беше ù оставил и една капчица живот, а искрата в погледа му загатваше, че е разбрал, че остава сам. Беше разбрал, че тя значеше за него целия му свят, но беше прекалено късно.Тя стоеше полумъртва от разбитото си сърце и с последен дъх му каза: Сбогом, любов моя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Стоянова Всички права запазени
