4.01.2012 г., 13:55 ч.

Тя - Любовта 

  Проза » Други
1036 0 7
1 мин за четене

Не, той не я обичаше, той просто имаше нужда да бъде обичан.
Всеки път идваше при нея, пристъпвайки недоловимо в мрака, чувствайки се изгубен и самотен. Тя беше единствената, която все още беше до него и го даряваше с любовта си, но той беше като смъртта. Изтръгваше последните ù капки живот, но винаги ù оставяше само по една. Една, която да ù напомня за него. Една, от която да се образуват още  нови за следващото му идване. Болката ù беше неописуема, но по странно извратен начин това ù харесваше. Напомняше ù, че е жива и че е способна да чувства. Напомняше ù, че той пак ще се върне при нея.
Последният път, когато той дойде, беше различно. В очите му се забелязваше нова, невиждана от нея до сега искра, искра, която ù подсказваше, че тя живее в него. Всичко това тя разбра в момента, в който последната капка живот напускаше тялото ù. Тя умираше. Този път той не беше ù оставил и една капчица живот, а искрата в погледа му загатваше, че е разбрал, че остава сам. Беше разбрал, че тя значеше за него целия му свят, но беше прекалено късно.Тя стоеше полумъртва от разбитото си сърце и с последен дъх му каза: Сбогом, любов моя!



© Теодора Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки има право на мнение и може да го изрази. Това е първото ми произведение и не съм и очаквала да има огромен успех.
  • Явно в този сайт " творците" имат право на служебен защитник...и сто пъти да го прочета, въпреки че е разумно кратко, няма да се " получи"...позволявам си да посъветвам екипът ви да опита с нещо друго! С най- добри пожелания!
  • Не си разбрал..не ти се е "получило"..прочети го още веднъж и може да се "получи"
  • не се е получило...каквото и да си искала да ни кажеш!!
  • Някъде четох наскоро "Всичко свършва добре, ако ли не значи това, все още не е краят" - цитирам по спомен, но ми хареса идеята ти за нестандартен край
  • Почти всяка история завършва с хепиенд,затова и предпочетох да напиша моята без такъв.Разбира се,че не е равно на убийство,но краят трябваше да е драматичен и да покаже на читателите,че не трябва да оценяваме това,което имаме едва когато го загубим.Той е закъснял и си понася последствията.Историята не е реална,затова си и позволих по-голяма драматичност,а и ми е първата,която пиша Радвам се,че се е харесала на някого
  • Много драматично, а къде е хепиенд-а или идеята е да ценим това, което имаме, докато го има (макар че за мен осъзнаването на любовта не е равно на убийство или просто много е закъснял...) Ще се радвам да ми поясниш
Предложения
: ??:??