Убийствена целувка
Усещах, че днес ще я срещна... музата. Отдавна не ме е наобикаляла.
Пак бързам, пак закъснявам. Вън е варненска виелица. Екипирам се подобаващо. Шапка, шал, ръкавици. Ботушки с грайфер, грайфер и на душата, да няма подхлъзвания и разни травми после.
Вън е приказка. Милиони снежинки танцуват и умират едвам докоснали земята. Варна е все пак.
Една от тях се замота нещо, сякаш се беше поуморила и се чудеше къде да поседне. На миглите подскачаше, та се плъзна по устните. Хареса вкуса им. Балсама на "Нивеа" с аромат на къпина е неустоим.
Едвам се удържах да не близна тази малка снежна феичка с диамантен блясък. Сестрите й се завихриха около мен, искаха да си я вземат.
"Няма да те дам! Моя си, моя!"- се чух да казвам.
Всичко се случи внезапно и бързо. Любовта ме изненада зад ъгъла. Собственически залепи устни към моите. Гореща вълна ме заля и знаех, че моята снежна муза се стопява и умира, за да се родят тези редове.
В памет на всички внезапно напуснали ни музи... усмих!
П.П. Текстът не е спонсориран от "Нивеа", но не е късно да ми направят подарък :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Сулакова Всички права запазени
