25.11.2012 г., 0:19 ч.

Убийството на Мартин 

  Проза » Други
728 0 2
2 мин за четене

Това е упражнение за описване на важна сцена, което скоро може да включа в някой разказ. Ще се радвам да разбера мнението ви. 


Убийството на Мартин

Спрях на около двайсет метра от входа на блока на Мартин. Навън вече се беше стъмнило. Уличните лампи не хвърляха достатъчно светлина, за да бъда забелязан, докато съм в колата, но определено щях да разбера, когато някой излиза от блока. Лесно можех да изляза от редицата на паркираните коли и да се засиля към жертвата.

Още след първите минути, прекарани в чакане, си спомних колко студено е навън. Скоро разтривах ръцете си и гледах как парата излиза от устата ми като дишам. Не можех да си позволя да запаля двигателя, дори за малко. Ако Мартин излезеше по същото време, щеше да погледне към мен и да има време за реакция. Оставаше ми да се свивам в коравото ми палто и да гледам към входа, докато скреж покрива прозорците на колата. Нямах търпение да се свърши.

Мръсникът излезе. Познах го по зелената шапка. Не веднъж съм го виждал с нея. Често ми се е оплаквал, че няма качулка и студеният вятър непрестанно духа във врата му. Затова много добре познавах зимното облекло на Мартин.

Той си пъхна ръцете в джобовете, сви раменете си и се запромушва между паркираните край тротоара коли. Не биваше да бързам. Трябваше да го изчакам да излезе на широко. В противен случай можеше да успее да се скрие между колите преди да съм боядисал улицата с него.

Готово. Завъртях ключа. Нямаше място за засечки. След секунда вече бях излязъл на улицата и се засилвах. За разстоянието, което изминах, вдигнах малко повече от четиресет . Бронята на колата ми се заби в бедрата на Мартин. Набих спирачките, преди той да е облизал предното стъкло на колата ми. Нещастникът се изтъркаля три-четири метра напред. Изчаках да се сгърчи и отново тръгнах напред.

Чу се пращене, а друсането беше по-жестоко, отколкото при легнал полицай. Сигурно ако Мартин беше от асфалт, гърнето ми щеше да се откачи, но не.

Сякаш си мърдаше главата, като го видях в огледалото ми за задно виждане. За всеки случай дадох на заден ход. Чух как якето му се къса при влаченето по скованата улица. Ако беше по-светло, сигурно щеше да се различава кървава следа пред колата ми. Работата беше добре свършена. Оставаше да се пръждосам. 

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??