Трябва да си призная, поне пред себе си - липсваш ми ужасно много. Не, че е нещо ново за мен. От толкова време те обичам, че всяка секунда, прекарана без теб... ми носи само болка... и празнота... Преди ти го пишех лично - липсваш ми... сега не искам да ти го пиша - ти го знаеш много добре... Някъде много дълбоко в себе си се надявам и за теб да е така, а някъде още по-надълбоко, заровено на километри под дъното на душата ми... знам, че и аз ти липсвам... От години не мисля за нищо друго, освен за теб, не поставям никой друг на първо място, освен теб, преди да помисля за себе си - мисля първо за теб... Не мога да го преодолея... опитвах много пъти... май и не искам... Колко пъти съм бягала... колко пъти съм търсила спасение в самотата, в работата, в хиляди други неща... само да се откъсна от теб... Ти винаги ме намираш... може би защото всички мои пътища са към теб... Винаги усещаш как съм и от какво имам нужда... И ти не искаш да се откъсвам от теб... винаги когато усетиш малка промян ...