"Ние сме просто удавници, оцелели на ръба на света. От обичане. (Дръж се за мен)"
Мъгливо, октомврийско утро, в което мъглата все още се стеле над града и мързеливо, подобно на котка, го прегръща.
Споменавайки "котка" отварям едното си око и гледам как котака, легнал между краката ми, спи съвсем необезпокояван, и изключително спокоен.
Премествам съвсем леко единия крак и се усмихвам, гледайки все така непомръдващия котарак.
Затварям окото, с което до преди малко съм гледала и извъртам глава наляво. В този момент коса цвят "Моя" закача лицето ми и някаква глава се е облегнала на рамото ми.
Отново отварям око и виждам спящото до мен тяло. Лежи по - кротка и спокойна дори, и от котака.
Усмихвам се, защото нещо наистина значимо спи до мен и затваряйки отново очи се унасям за пореден път.
Изведнъж, обаче, силен гръм, разтърсил небето, ме събуди по средата на голям булевард.
Седях на земята и плачех.
"Гримът размазан, душата я няма. Призрак в дрехи, ръцете треперят.." (Liter Jack - "Sunshine ...