В ЛИЛАВО

Легнахме си. Чаршафите бяха лилави – някак леко мистични и нежни…

Обикновено спях в ляво, но не и тази вечер. Обикновено лягахме, слагах глава на гърдите му, гледахме телевизия, после секс, след това: „Лека нощ, миличко!“, открадната бърза целувка и заспивахме. Но това беше обикновено. Случваше се винаги, сякаш от само себе си, но не и тази вечер. Тази вечер не беше обикновена. Скарахме се! Защото ревнувах! Обикновено го криех, но не и тази вечер.

Тази вечер необикновено си говорихме за чувства, необикновено започна той, необикновено ме гледаше, необикновено ме докосваше, необикновено врязваше в мен красивите си сини очи, необикновено ми повтаряше, че ме обича. И аз се чувствах необикновено.

Както обикновено, правихме секс.

Започна необикновено. Нежно, както никога досега, или дори и да го е правил, е било отдавна и не помня. Необикновено нежен, мил и неприбързан. Следях очите му, устните му, скулите и капчиците пот, които избиваха по челото му. Сетих се Коелю: „той в мен, а аз в душата му“.

Продължаваше, обръщаше ме, поемах юздите и оставях да ме води той. После пак, и пак, отново, с пръсти в косите ми и зъби по тялото, стискана силно и оставяна свободно да го изпитам. Удоволствието беше необикновено – отварях очи и се наслаждавах на него – на тялото му, на погледа, на съзнанието. Затварях ги и политах, падах, търкалях се, плувах, задъхвах се, но виждах – едно кълбо от лилави линии, оплетени, с необикновени параболи, сфери, пеперуди… и всичко беше в лилаво. Необикновено лилаво!

Обикновено не се карахме и не го ревнувах, но за този лилав световъртеж бих станала необикновена.