henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
18.07.2006 г., 9:59 ч.

В очите на поета 

  Проза
967 0 7
Слушам онази прекрасна музика, зачетен в мъртвия поет. Казва ми много, но искам
още нещо.Гледам брадясалото му лице, бръчките му...Гледам лицето на корицата
–все още посрещащо мен. Лицето, посрещало всякакви гости,всякакви неканени
типове,с бутилки или без тях, всякакви отрепки, всякакви стари мъртъвци,написали
хубавите неща, за които е трудно да разговаряш. Гледам този хубав човек, виждам
в сините му очи страдащото време – минало, негово, настояще,прокудено,
настръхнало, мълчащо, бедно, кървящо, смеещо се... Гледам в очите на този човек
и си мисля: “Какво е това, старче, което знаеш, което аз толкова искам да
зная.... Защо го криеш? Проклет да съм ако пропусна и един ред от хубавата ти
книга!”
Свършва книгата, спирам музиката, паля цигара и зная,че ти,приятелче,
написал тези редове, все някой ден ще ми кажеш това, което толкова исках да чуя
от теб. Това, което, може би сега е рано да зная.
Нощта е свършила, а
брадясалият мъртъв поет гледа към светлината на нощтната ми лампа.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е,да,и така може да се каже..
  • Благодаря ви! Георги, и да не го разберем, хубавите думи, дори и скритите хубави думи си остават хубави.Благодаря!
  • Дано го узнаем Ханк,докато не е станало късно..Поздрав!Георги
  • Забравих, очите на поетите са тъжни!
  • Харесвам разказът ти Хенри!
    Отново твоят стил и почерк!
    Поздравления!
  • Ако и нас някой ни чете, след много време, вгледан в снимката ни на корицата и търсещ да открие скрити мисли и чувства - значи сме били поети и си е заслужавало...Ако сме писали така, че четящия да не пропусне и ред от страниците, значи сме го направили майсторски.
  • В поезията ли, мила,Люси? А къде е тя?Благодаря ти!Хенри
Предложения
: ??:??