В прегръдката на смъртта

И все пак дойде. Късно! Защо не се осъзна минута по-рано, щеше да спасиш един живот. Намери една празна стая, на пода лежеше шише от парфюм, разбито на парченца. Той си спомни този парфюм, спомни си усмивката на неговото момиче, когато и го беше подарил. Стаята беше опръскана с кръв. Какво се беше случило? Притеснен, отиде в нейната стая, следеше кървавата следа. Бравата беше изцапана с кръв, върху бялата врата ясно личаха големи капки. Кой се е наранил? Дали неговото момиче е добре? Беше дошъл да се извини. Да и обясни колко колко много е сгрешил и, че е осъзнал грешката си. А тя да го приеме пак в сърцето си. Беше дошъл за прошка. Отвори плахо вратата... Картината беше страшна. Тя лежеше на леглото си, облечена в старата му тениска, която той и беше дал да и напомня за него нощем. Кървавите следи го доведоха до леглото. Където лежеше неговата любима. Сядайки до нея, се изцапа с кръвта й! Кръв, пролята по негова вина.... А тя лежеше като заспала, с усмивка на лице стискаше с ръце близо до сърцето си двете половинки на една тяхна обща снимка, която беше разкъсала на две от яд, а сега искаше да събере. До нея стоеше парченце от счупения парфюм, идеалният подарък станал на парчета и убил най-красивото момиче, което някога бе срещал нашият герой. Стоеше и я гледаше, обвиняваше се. Трябваше да отиде по-рано, не трябваше да я лъже. Но бедата беше вече сторена. Бавно взе парченцето, то беше остро. Направи един разрез, потече силна струя кръв. Животът го напускаше. С последни сили направи същия разрез и на другата ръка. Леглото се напълни с кръвта на двамата влюбени. Бяха намерени прегърнати във вечната прегръдка на смъртта. А над леглото беше разчетена думата "завинаги". И те наистина останаха заедно във вечността. Заради една изневяра погубиха живота и младините си!