АлисънРейн
184 157
22.01.2022 г., 17:52 ч.  

В унисон с времето... 

  Проза
370 2 2

Затишие.

Сякаш беше от ония, които вещаеха буря, но усещането беше далеч по - различно.

Гъста мъгла се стелеше над града, а едри капки дъжд се сипеха от намръщеното небе.

Някой, някъде може би плачеше.

Тихо. Безутешно. Самотно.

Друг пък обичаше - страстно; всеотдайно; като за последно (ето защо бурите носят женски имена).

 

Пръстите минаха по кротко спящите редове (тръпнещи да пишат, копнеещи да бъдат изписани).

Ухаеше на тютюн и люляк, и напомняше за морски залези с портокалови отблясъци.

Миришеше на упояващо лято.

Валеше...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "В дълбокото е високо и светло" ... Такова е 😊 От все сърце благодаря! Няма по - голямо признание от това, че редовете ми оставят някаква следа. Благодаря 😊😊
  • Отдаването - шепотът на тишината! "В дълбокото е високо и светло...!" Любимости! Толкова много Радост вливаш в същността ми с творбите си! Благодаря!
Предложения
: ??:??