Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 8
Че така добре въоръжен… А и вече с достатъчно инфо под темето… Аз и другите двама герои сядаме при всички в общата стая, по-известна като Голямата. Давам на Мой Човек неговите любими Монтесори и онези низанките. На Преводача съответно таблета. На който вече съм прехвърлил снимките. И ги оставям под така наречената свобода на къс повод.
Пък ааааз…
Е!
Аз започвам да се правя на разсеян.
Все едно ме няма.
Или най-малко не ги наблюдавам.
Мой Човек естествено подхваща пластмаските. То се знае! Следвайки стриктно логическата си обсебеност, те непременно да са подредени по съответната си форма и конкретен цвят.
Буквално на лакет разстояние от него, Преводачът вече е започнал да разглежда снимките. Плъзга с плавни движения бавно, бавно палеца и показалеца си по повърхността на екрана. Сякаш тъжно и чувствено чете любовна лирика на браилово писмо. Ама то донякъде си е така. Той нал ...