Виенските балове

            В първата половина на 19 век настъпва ерата на валса, на неговите създатели, интерпретатори и ценители.От първи януари до края на Великденските празници, всяка вечер (!) във Виена е имало балове, като понякога се е стигало до 250 бала на вечер. Танцувала е не само аристократичната върхушка: в елегантни дворци и огромни зали (някои от които са поемали до 8000 гости), в театри и в императорския двор. Танцували и обикновените граждани, желаещи да забравят ежедневието си и да се потопят във вълшебния свят на валса. Техните балове се провеждали в частни домове и в по-крайни заведения.

            В средата на 19 век баловете стават все по-грандиозни. Разкошните зали, украсени с цветя и палми, се осветявали от хиляди свещи, поставени в огромни кристални полилеи.Украсата ставала все по-пищна – в залите можело да се видят водопади, езера с рибки и лебеди, изкуствени полянки, осветени вълшебни пещери, фонтани, пръскащи разноцветни струи. Разходите по баловете били огромни, но никой не пестял средства, а целта била да се удовлетвори основната страст на виенчани – да танцуват и да се веселят. Тази луда страст стигала до там, че на многочислените балове за една вечер гостите наброявали 50 хиляди и то по време, когато Виена е имала по-малко от 200 хиляди жители. Любопитен факт – имало специално оборудвани стаи, в които, ако се наложи, жената можела и да роди, защото виенските дами, дори и в напреднала бременност, в никакъв случай не искали да се лишат от удоволствието да танцуват и да бъдат на бала.

            Валсът за дълги години, за десетилетия, става визитната картичка на австрийската монархия. Танцът в ”три четвърти”постепенно измества „менуета” и придобива голяма популярност както в аристократичните кръгове, така и сред обикновените граждани. А Виена – музикалната столица на Европа, става и столица на валса. Танцът е на повече от 200 години, но и досега е запазил свежестта и актуалността си. Танцуват го с удоволствие и млади, и стари. Любовта към валса не зависи от социалното положение на хората. Разбира се, огромен принос в тази насока имат и композиторите от това време. Истинският подем настъпва, когато валсове започват да пишат Йохан Щраус - баща и Ланер. Ланер никога не напуща Виена, за разлика от Щраус, чийто амбиции и предприемчивост го водят от Берлин до Амстердам, от Париж в Брюксел, където предизвиквал фурор сред публиката. В Лондон музикантът свирил на цигулка пред 16-годишната кралица Виктория. На неговата музика се възхищават американците и австралийците, които се „въртели в такт”, така, както го е правило и „бялото общество” в африканските колонии.

            Валс-манията достига апогея си, когато на Йохан Щраус-баща се появява сериозен конкурент – неговият собствен син, роден през 1825 година. Когато младото дарование става на 19 години, започва стремителното му изкачване на престола „крал на валса”. По това време Йохан Щраус-син в пълния смисъл на думата става „владетел на Виена”. Той е автор на повече от 550 творби, много от които принадлежат към най-популярните музикални творения в света. Създадените от него полка, маршове и особено неговите валсове са наречени за пръв път „шлагери”. Един от най-обичаните и изпълнявани и до днес си остава валсът „На хубавия син Дунав”.

            Средата на 19 век е „златната епоха” на валса. Невъзможно е да се изброят всички големи и малки балове, карнавали, танцови забави по това време. Независимо от привидното лекомислие на тези мероприятия, всъщност те изпълнявали и важна социална функция, разрушавайки твърдите окови на съсловното общество. По време на бала се разбърквало всичко, което в обикновения живот било строго разграничено. Някои историци дори изказват мнение, че валсът спасил Виена от разрушението на революцията (ако се сравни австрийската буржоазна революция с френската), тъй като валсът обединявал  всички слоеве в обществото и бил своеобразен „отдушник” на социалното напрежение.

            Така е било в продължение на десетилетия. Прекъсване на традицията да се организират балове е имало само по време на войните. След Втората световна война Виенските балове се възраждат. Най-престижен оттогава и досега е балът в Операта. Той се открива с танц, изпълнен от 200 млади двойки. Това е танцът на дебютантките. Да попаднеш сред тях е много трудно - минава се тежък изпит пред членовете на Балния комитет. Тук не помагат нито връзки, нито пари. Задължително е девойката да може да танцува много добре както дясновъртящ се, така и лявовъртящ се валс. Едва тогава има шансове да попадне сред избраните. Много знаменитости, аристократи, политици, хора на изкуството и културата са гости на Виенския бал в Операта.  Балът в Операта предлага отлична атмосфера и обстановка както за забавления и танци, така и за неформални разговори и сделки - разменят се визитки, уговарят се срещи. Армия от хиляда човека, точно толкова са хората, обслужващи бала, в тази нощ прави всичко необходимо за доброто настроение на гостите. Има даже и обущар, и шивач на разположение - за всеки случай.

            Във Виена има едно място, което туристите и гостите на града задължително посещават. Това е паметникът на Йохан Щраус-син в Градския парк. Златната статуя на композитора с цигулка в ръка, върху постамент от бял мрамор, изпъква на фона на зеления парк. Мраморна дъга с фигури на полуголи девици обгражда статуята. Интересен детайл е, че Щраус е представен без неговите типични бакенбарди. Официалното откриване на паметника е през 1921 г. Първоначално бронзовата статуя е позлатена, както е сега. Незнайно защо, през 1935 г. тя е лакирана в черен цвят. В този си вид паметникът не се е харесвал много на жителите на Виена и затова през 90-те години той отново е покрит с листово злато. Златен паметник на един велик музикален гений.

 http://www.youtube.com/watch?v=oDZ4N7QyKFQ&feature=related