8.12.2007 г., 13:16

Вратата На Вселената (III Приказка)

1.2K 0 3
2 мин за четене
Излизам в опушения град. Вратата зад мен се затръшва със скърцащ звук… Звукът на Вселената… А ако това е Вратата на Вселената, защо тогава пише “Образцов подържан дом”?! Но това наистина е така… Аз наистина прекрачвам една Вселена и преминавам в Друга… Коя е Другата Вселена? (Колите… Пушачите… Те са съвсем едно и също…) Загубих някъде би-гривната… Ама какво да се прави… Случва се… И не е тъжно. Едно за сметка на друго… Човек губи само това, което не заслужава да има… Аз не заслужавам тази гривна… И тя мен…
Дамата с Камилите се промъкна тихо до мен:
- Защо Мария падна от прозореца?
Засмях се… Паднах на тротоара и всичкият тютюн, който някога бях изпушил, излезе през ушите ми на кълбета дим…
- О, Имъджен! - продължих да се смея - Това е един от онези въпроси, чийто отговор е под носа ти! Тя ме погледна изненадано. Една от Камилите се облиза лакомо при вида на жалкото стръкче трева, прокарало между две павета… Дамата извади отнякъде една тетрадка и гордо заяви:
- Написах го.
- Знаех си, че така ще направиш… - казах с нотка на разочарование в гласа - но най-хубавите приказки, знаеш, са ненаписаните… Неосъществените…
- Знам - отвърна виновно тя и потупа една от Камилите поощрително - Впрочем, къде се намираме?
- Самуил 49, пред гаража. Какво толкова те вълнува, моля? - подадох й ръка и тя се изправи в целия си ръст… Уви, недостатъчен, за да се покатери на оградата и да види това, което аз виждах - някаква рижава котка в далечината си ближеше лапата.
- Смисълът на живота, как се прави кекс от боровинки и защо мъжете са тъпаци?
- Добре дошла в клуба - отвърнах и извадих отнякъде някакъв Ключ - виж сега, не е много лесно за обясняване… Но… Аз и ти… Някак сме свързани, разбираш ли? Несвързано свързани…
- Мисля, че разбирам…
- Затова ти давам Ключ, каквото и да означава това… Тя взе Ключа и го огледа с нескрито любопитсво. Сетне отдръпна от дългото Виктори и рече - Ама… Това не е ли…?
- Е…
Тя се усмихна широко. Двамата мислехме за абсолютно едно и също нещо. Обърнахме се… Зад нас - на отсрещния тротар беше Вратата на Вселената. Слънцето грееше нагло в очите ни… Хората гледаха часовниците без да разбират… Без да осъзнават колко важен е този миг… За мен и Дамата с Камилите… Пресякохме улицата без инциденти (Все пак това са си цели три Камили!) Застанахме пред Вратата с надпис “Образцов подържан дом”.
- Пише се с две “д” - отбеляза критично тя.
- Социализъм! - добавих възмутено.

И отключихме Вратата на Вселената…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " Ресторант на края на вселената" Прости ми асоциациите, да не си помислиш, че търся някаква прилика...Всъщност идеята ти много ми харесва, а и аз обичам да чета такива неща...
  • "- О, Имъджен! - продължих да се смея." - рядко се смееш в другите разкази
    Приказките са интересни,въпреки че първата ми е позната отпреди,май,ако го повторя още един път,ще ми е за пръв път.
  • Интересна идея!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...