Време по вятъра
Умори се. Все пак – магазивчето беше далече, пък той реши да спести някой лев и тръгна пеша. А вятърът брулеше ли, брулеше. Разнасяше хартии, найлончета, всякакви боклуци…
Зърна пейка, поставена сред малка градина. Условно наречена традина – на площ колкото панелно балконче.
Но, все пак – възможност за отдих.
И седна…
А вятърът подмяташе сметта. Която, при липсата на задръжки, скоро взе да се събира в краката му.
От скука се загледа в нея смет. Стари вестници, листчета някакви, амбалажни пликове…
Заинтригуваха го заглавията. Така и така искаше да поседне поне пет минути – загледа се.
Аха, някакъв политолог ли, социолог ли – важното е, че предвижда победа на партия „Зелен листец“ на предстоящите тогава избори. И ги хвали, и ги възпява, и…
Ама що хартия е похабена, що мастило излято, що глупости тръснати на бунището на разума…
А партията „Зелен листец“ я няма днес. Отдавна я няма. Изгуби на изборите, собствениците й си намериха нов бизнес, баламите от митингите им се юрнаха подир други обещаващи циганки…
О! Отдолу интервю с някакъв политикан. Та тоя го знаеше. Бяха в един курс навремето. Оня беше кръстоска между два народа, но избра български паспорт. Щото със съветския щеше да служи нейде по тундрите… А така – уредили го Юрдан да завърши школото по-рано, после студентства, накрая му се размина службата в армията. Тарикатче си беше… И май такова си останало. Сега е… Абе, кой ти помни ония от миманса. Но във вестника го представяха като известен деец на коалиция „Орлов рак с щука“. Тогава. После – при други, при трети, сега… Сега сигурно носи на ревера си значка, та да поглежда и помни от коя партия е… Обаче, се гордее и преди, и сега, че е върнал съветския си паспорт. Щото друго няма с какво…
Аха – още едно интервю. За щастие, вестникът смачкан през него, та да го отмине човек. Макар да е интересно за психиатрите. Някакъв забравен днес незапомнен космополит. Убеден, че тази държана е ненужна на света. Просто, защото той не й е нужен. Никой не го иска за вожд, никой не застава зад него плътно… Освен партньорите му, но това е друго нещо, за червена точка…
Реклами, реклами, реклами… Купете си това, не можете без онова, животът ви ще е провален, ако не внесете парите си при… При кого ли не – направо списък на издирваните след две-три години тарикати.
И цени… Болезнени цени. Спрямо днешните, де. Какви цени от тогавашната реалност, превърнали се в мечтани от днешния хаотичен битпазарен мрак…
Вятърът пак духна и отнесе страниците. Но донесе други. С портрети на някакви исторически хорица. Тоя бил с оженил за оная, оня бил известен и уважаван в дома си, трети написал песничка и даже я изпълнил сред фурор от пляскания по масата от местните алкохолици и наркомани…
Както и онези, дето са известни, защото са известни.
Плюс снимки на бедни момичета, нямащи пари за дрешки, та даже за един сутиен. Макар да им е необходима поне алпийска раница…
Тишина…
Вятърът замря. А той се надигна от пейката, ритна заплелия се в краката му вестник, настъпи рекламна брошура, прекрачи телевизионна програма от времето, когато имаше още телевизия…
Всичко това време отиваше сега по вятъра…
Сети се за дядо си. Който вечер ставаше от масата с думите „Отивам по вятъра…“ или „ на повънка“, и излизаше да се изпикае. Да изхвърли всичко излишно от себе си… Както онова време изчезваше ненужно и безсмислено…
И продължи сред собствената реалност, прехвърляйки в джоба си няколкото монети. За една ракия и пакет цигари. Хляб… Вече е толкова химизиран, че няма смисъл да се трови. Пък утре… Ако дойде утрето…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Надя!
-
Времената интересни, животът удължен от рекламираните "лекарства", храната... не ми се говори, камо ли да ми се яде, цените космически... И след третата ракия - една стара песен, в нов вариант:
"Градил Илия... космически кораб"... -
Благодаря, Румяна, Красе!
-
"Хляб… Вече е толкова химизиран,"- ааа, взеха мерки хората, няма торове, няма химикали
сега овесена кашица- тя е глутен фриии, кеф ти от Шотландия, кеф ти от Китай; И боклукът става кът. Като се рециклира знаеш ли какви алтернативни пържоли стават, Генек... чудя се и аз - защо режат дърветата да правят хартия дето отива по вятъра, а и сме в д(ж)игитален свят - един джигит минава на червено, а друг чака на зелено- защото знае как е в света на джигитите ахах ... Като разбере какво има в цигарите и тях ще ги спре, но виж- за ракията ммм, не - там ще е на живот и смърт. Най-забавно е, когато някой иде преподготвен на изпит и му се падне въпрос извън конспекта. И почват алтернативите...за краставицата... -
Бе вестници, бе реклами, бе обяви, бе изборни листовки, ниски изгодни кредити, примамливи стоки, усмихнати обещаващи политици, минало-бъдещо свършено време. Време минаващо като вятър през нас. И ни върти и ни люлее, а народът седи за ракия и пакет цигари... без хляб. А утре... как ще доживеем до утре?!
-
Благодаря, Младене!
За пенсионерите не ми е жал. Поживяхме си. И това наоколо е наша работа - материалното и политическата съсипия.
Ама малките - защо? -
След спирането на руския газ от днес, 1997г. ще ни се стори като сладък спомен, а днешните цени ще ни изглеждат пренебрежимо малки. Задава се масов мор за средностатистическия български пенсионер. Както от вица за един трамвай, който в едната посока извозва пионерчета, а в обратната пенсионерчета. И както в приказката, че пилците ги броят наесен, а пенсионерите - напролет. Но така е било винаги, когато комунисти вземат властта, а днешното правителство е върло комунистическо. Предстоят отново нечовешки режими на тока и топлото ще спре, защото е базирано на газ.
А за хлаба си прав, Георги: "Вече е толкова химизиран, че няма смисъл да се трови. Пък утре… Ако дойде утрето…"
П.П. Препоръчвам като изход - бялата смърт! Но хората пропуснаха тази златна възможност, осъществима единствено през зимата... или чрез промишлен фризер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
