perperikon (Пер Перикон) 9 януари 2019 г., 17:51 ч.

Времето на убийците 

202 3 14

   Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не бързаше, не нервничеше, просто не правеше нищо. Стоеше и чакаше отпуснат. Знаеше, че тя ще дойде. Дали сега, дали след час, нощта беше пред него. Не мислеше за нищо, не влагаше никакви чувства в това, което му предстоеше да направи. Беше спокоен. Имаше опит. Просто едно рутинно убийство. Поредното. Беше много добър в това. Досега никога не беше пропускал. Нито бе оставял улики на местопрестъплението. Нямаше да сгреши и сега. Беше готов. Оставаше само жертвата да се появи.

   Видя я отдалече. Тя се движеше бавно, по-скоро небрежно. Май нямаше ясна посока. Просто се разхождаше. Дори не беше сигурно дали ще мине покрай сянката на вратата, или щеше да кривне в някоя от уличките. Но още от първия поглед той разбра, че това ще бъде жертвата за тази вечер. Знаеше го, усещаше го. Стегна се. Беше готов. Съсредоточено я наблюдаваше как приближава. Тя се движеше ту към единия тротоар, ту към другия. Какво ѝ ставаше? Може би беше пияна? Нямаше значение. Щеше да бъде негова. Пет метра... Три метра... Метър... Сега! Тя беше в клопката! Той изскочи от сянката на вратата и се хвърли върху жертвата си. Див ужас се изписа в погледа ѝ. Беше късно. Вече бе в обятията му. Съпротивата ѝ беше инстинктивна, но безсмислена...

   И тогава се случи това, което нито тя, нито той очакваха. С остър писък един прилеп налетя от нищото и налапа едновременно и паяка и жертвата му - нощната пеперуда. После се издигна в тъмното небе. Нощта, времето на убийците, тепърва започваше...

© Пер Перикон Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:
Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.