25.12.2021 г., 18:07 ч.

 Всичко е възможно 1 

  Проза » Разкази, Други
672 0 3
Произведение от няколко части
8 мин за четене

           Зяпам по витрините, дядо Мраз в шейничка, пардон дядо Коледа, около него купища лъскави кутии с панделки,...подаръци. Той, дядо Коледа никога не забравя послушните деца,.. даже и мен, от кварталния супер бях си купил по две бутилки вино, узо, Метакса, и весело подрънкваха в торбичката на  път за в къщи...

            Тюролит- тюролит извести мобилният ми за СМС,.. ау, не може да е гръцко,.. някак си международно звучи, или някой сънародник, нали ползуваме тънките мобилни оператори..

Вадя мобилния, ама не така припряно, а както казват гърците '' сиига-сигааа '', а то било като

'' яваш-яваш'', само че по-бавно,.. гледай богатство на езика, а ние нямаме такава дума все сме

бързи, да не би работата да ни избяга...

'' Ще си ходиш ли в БГ...Ц '' - чета, и от заплесия се спънах на равното...

Преди две-три години бях казал преди Коледните празници  '' На тази дата путувам за България,.. на тази се връщам...''. Ела да ти кажа, Аудито стана като на дядо Мраз шейната,.. чанти, кашони, та даже и една тенекия зехтин и щайга мандарини,.. а като подарък, въздебеличък чичка, чиято жена била позната на друга жена, пък тя на моя позната,.. и чичката така ме опущи с контрабанда  цигарите си, че колата и аз замирисахме на клозет, или на селски нужник, кое мирише по-вече...

И като капак, като видя толкова багаж в колата, мустакат служител на границата , след думите

'' Ам' с'я, ко праим,.. дюкянь ли ще отваряме...'' преполуви щайгата с мандарините '' Да взема

някоя друга за децата,.. и те да хапнат пресничко..''

 НЦЪК  написах и прибрах мобилния в джоба си

Тюролит-тюролит отново измяка ...'' И аз няма да си ходя..Ц ''. Ами хубаво, и без това няма да изпращам в навалицата нищо за нашите,.. бутилчиците радостно потропваха из чантичката...

Преди нали си ходих, и какво  пътуваш хиляда километра да се видиш с  родителите си, а не с

комшиите.   Ох на един Великден,  то не беше гостенско, не беше чудо,.. чак за един от съседите

викахме Бърза помощ, пиеше нес-кафе и кентчета кока -кола, като на акорд,.. все едно по нашите супермаркети нямаше,... може и да има, но това е муфта, а муфтата си е чиста печалба...

Ами бай Иван ли беше, бай Иво ли, като се окопа като кокошка в гнездо, ядеше шарени яйца едно след друго, та се наложи мама да боядисва допълнително още, защото можело да дойде някой,..

А гръцките сладки били по-хубави от нашите курабийки, констатираха разни лелки...

Досадната вибрация и звънът на мобилния в джоба ми прекъснаха '' шастъливите'' ми спомени

- Ало Петро,..Петро, ти ли си....- пита приятен женски гласец

- Ами кой друг, аз съм разбира се...

- Петро, Цвети е,.. Цингарелата де - представи се гласът - Как си,.. какво правиш, не си се обаждал

отдавна,.. Добре ли си

- Дааа, добре съм,.. чаках на касите на супера, та за това...- смънках

- Айде бе, три-четери месеца чакане на касата - ехидно се засмя Цвети

- Е, ама и ти не се обаждаш,.. след онази маршировка под ръка из Омония - засмях се и аз

- Хайде стига комплименти.. Какво ще кажеш да празнуваме заедно Коледа,.. имаш ли някакви ангажименти,...от тебе само добрата компания, за другото съм се погрижила аз...

- Цин,.. Цвети, на такава прекрасна жена трудно се отказва,.. ще ми бъде много приятно...

- Радвам се,.. хайде до утре... - и затвори

Цвети, Цингарела,.. няма чао, няма целувки,.. няма обичам те..

И защо я покръстили Цингарела,... защото обичала да пее тази песен, и пеейки си потраквала  в такт по масата, и хоп лепнали й това име...

          Цвети беше симпатична, не фрапантно красива, с добро телце,... не като харманджийска мравка изпъчена напред и назад и да се оглежда за ефекта,.. беше приятелка на една от жените из моя квартал, и се събирахме неделен ден за кафе или за плаж... Другите се обръщаха към нея с Цингарела или Цинти,.. хъм, не ми се виждаше да е от Аспаруховите българи, макар косата й да беше черна,...очите й бяха спокойни, както се казва замечтани и не се оглеждаха като ловец или както в приказката '' който гледа надоло, мисли за голо..'' На фона на другите жени от импровизираната ни компания, тя не вдигаше врява, и думите й бяха на място казани...

Групичката ходехме понякога в българка дискотека,.. игра до изпотяване,.. за отмора някой блус..

Опитах се веднъж да я притисна към себе си,.. да ама не, ръцете й бяха като спирачки

- Пешо, момчето ми, аз не съм като ония обикалящи Омония - ме скастри тогава

- Цвети, танца го изисква,.. виж само ние играем обратно, всичко е притиснато...

Леко, по леко примката се охлаби,.. усещах дъха й, . докосването на гърдите й или  моя крак да е

между нейните,...поклоних се след танца, а тя ме щипна приятелски  по бузката

- Хитрец си тии,..опипа ме набързо, а уж танцувахме - през смях изрече тя

С никоя от жените в групичката ни не поддържах сексуални контакти, и може би това ни правеше открити и по приятели...А когато се прибирахме с колата от плажа се шегувахме

- Хайде, тази която седне отпред при мене, ще омачкаме чаршафите,.. а другите ще мият чиниите...

А в къщи винаги имаше за ядене, бира, бяло вино,.. всеки разказваше някакви истории,.. всеки път беше великолепно,.. после ги изпращах пеша до автобусите...

И една неделя като ми помагаше да разчистим масата, Цвети ми прошепна

- Пешо, изчакай ме долу при автобусите,.. имам да ти казвам нещо...

Пощурях, чувствах кръвта си да тупти по слепоочията, сърцето ми сякаш ще изкочи,.. туптене между краката... Дали се е смилила над мен и ме е избрала преди другите жени...

- Петро,.. Пешо, както и да е - започна тя плахо - Трябват ми спешно 250-300 евро... Много съм притеснена,.. можеш ли да ми помогнеш поне с 250 , а ще търся от някъде още 250 евро...

- Колко ти трябват 250 или 500 евро, че не разбрах...- попитах

- Петстотин... - отсече тя

Помислих секунда-две,.. почесах се зад ухото

- Добре, имаш ги Цвети...

- Искаш ли да се върнем у вас,.. да...- пришепна тя и големите й очи ме погледнаха сякаш тъжно

- Я, кой държи в къщи си толкова пари,..- направих се на неразбрал намека - Утре ги имаш, Цвети

- Към колко да дойда до вас да ги взема...- отново тихичко попита тя

- Не, аз ще ти ги донеса ,..утре  в 18 часа пред Хондос център, става ли...

          Дадох й парите, тя ги пое с трепереща ръка

- Тук са 10 броя по 50 евро,преброй ги дали са точно - казах със сериозен глас - Ще ми ги върнеш когато имаш възможност и не казвах на никого от групичката

- Да Пешо, точни са .. ти също не казвай,.. няма да те завлека

            И Цингарела изчезна...

            Няколко пъти я споменавахме като се събирахме,.. после сякаш я забравихме,.. ние поразредихме срещите си, сякаш стана безинтересно, само дето не казаха '' Поне да беше ни хванал за любовници...а така всички сме на сухо ''

Един ноемврийски съботен следобед Цвети се обади

- Пешо мога да ти върна парите,.. Искаш ли да дойда  у вас да ти ги донеса...

- Цвети хубаво, но ме няма в къщи - излъгах безочливо - Да се срещнем утре някъде

- Добре, утре в 10  сутринта на същото място, става ли..

Срещнахме се,.. все така симпатична, но малко уморена

- Ето ,.. сега ти брой - засмя се радостно и подава плик

- 11 по 50 евро преброих,.. дала си ми 50 евро по-вече - и връщам банкнотата

- Не, за теб е,.. своего рода премия, лихва, или както искаш го разбирай...

- Не, аз ти дадох 500  и си искам 500,..не ти искам лихви, бонуси ...- малко раздразнено й отговорих - Дадох ти ги защото си имала нужда за нещо тогава

- Добре  Пешо , какво мога да направя за теб ...

- Какво ли,.. да ме хванеш за ръка или под ръка и да минем няколко пъти през Омония, да ме видят и мен с жена - разсмях се аз и добавих - А, и още нещо,.. галакто бюрек с елинико кафе

- Ох ти, хитрецооо - засмя се и тя , и ме щипна по бузката

Няколко часа бяхме заедно, разхождахме се хванати под ръка, заглеждахме се в отраженията си по витрините,.. тя облягаше глава на рамото ми,.. беше ни приятно...

- Пешо, тролейбусът ми...- пресрещна извитата ми глава и за секунда устните й се допряха в моите

- И  да ми се обаждаш,.. не ме забравяй..- и се затича към тролея

Чухме се няколко пъти в общи приказки...

          Пълна загатка,.. или откачалка, разсъждавах по пътя към къщи,.. кани ме у тях на гости за празниците, а ни адрес даде, нито поне посоката,.. Да й позвъня ли, или ме е объркала с някой друг Пешо, дето знае къде живее,.. хайде бе, нали имам за ядене, за пиене,.. забавления, , телевизия, лаптоп,.. все ще изкарам няколко дни отново сам...Тази Коледа я ударих на икономии, не си отидох, само изпратих на нашите картичка, така де 100 евро отиване, още 100 врещане,.. ами

100 евро за джунджурии-подаръци...разсъждавах негласно и в къщи

Набрах номера й

- Цвети, ти ме покани на гости, ама дай поне адреса,.. улица, номер, квартала - заобяснявах

Отсреща Цвети се заливаше от смях...

- И аз щях да си седя в къщи и да си казвам, несериозен човек излезе Пешо,..Записвай..

Ще ти го пусна и на СМС.ама и аз съм една, каня гости на без адрес...Не съм в ред,.ще те чакам

           Десеттина минути преди уговореното време паркирах колата пред адреса,.. огледах се наоколо,. подредени около малко паркче еднотипни кооперации на три етажа, отдолу с магазини,....

а, ето това е входа,.. третият звънец,.. входната врата се отвори,.. асансьора...етаж трети,..

апартамент 6...позвиних...никакъв шум отвътре...Погледнах адреса в мобилния,.. да апартамент 6,

тук е,.. позвъних отново...

- Идвам .. - дочу се отвътре- Един момент...

 

 

/ следва /

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз чакам развитие на историята!
    Поздрави!
  • Весели празници и на теб Миночка,...Честита Коледа и коледният дух да не ни напуска
  • Очертава се нещо чаровно, ще чакам продължението! Честита Коледа, бъди жив и здрав, нека не спира вдъхновението ти!
Предложения
: ??:??