31.07.2008 г., 15:02

Вълчуване

1.7K 0 3
1 мин за четене

... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Събудих се от барабанния ритъм, който беше част от съня ми, но сега отекваше почти доловимо някъде около мен.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Почти нямах избор - нещо ме влечеше към невидимия барабан. Може би щях да се възпротивя на това посегателство, ако не бях любопитен да науча повече.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...

Зовеше ме ритъмът и аз тръгнах натам... Беше средата на ноември и времето вече се е застудило. Освен студа тази нощ беше паднала необичайна за това време на годината мъгла, която придаваше нещо недоловимо за сетивата ми към пейзажа.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...

Колкото по-ясен ставаше звукът, толкова по-странно и нереално започвах да се чувствам. Имах чувството, че нещо не е наред със света около мен, че от толкова добре познато място се е превърнал в нещо чуждо и едновременно с това нещо забравено.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Звукът вече се чуваше съвсем ясно и отчетливо. Проврях се внимателно между две дървета и се озовах на поляна, за която нямах спомен да е тук. Точно срещу мен на ствола на едно паднало дърво седеше човек и удряше по някакъв странен барабан. Присъствието му тук ме учуди, защото отдавна човеци тук не идваха - страхуваха се от вълците, които владеят тези земи, страхуват се от нас.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Приседнах на задните си лапи и се загледах в този човек, който ми изглеждаше смътно познат... което беше много странно, защото аз човеци не познавам.
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам...
Мъглата се вдигна изведнъж и пълната луна огря поляната. Потресен осъзнах, че човекът не хвърля никаква сянка, подуших въздуха и не усетих миризмата му. Тогава той ме погледна...
... Бам... бам-бам... бам... бам-бам... толкова познати... бам... също като моите... бам-бам...
Спрях да удрям по тамтама и се протегнах, после прибрах инструмента в раницата и тръгнах да се прибирам към къщи, към цивилизацията. На идване ме бяха предупредили, че в тези гори има много вълци, но аз знаех как да постъпя, ако ги срещна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...