Малката самотна вила в покрайнините. Потънала в непрогледната септемврийска вечер. Само една външна лампа си има тя. Светещата лампа на фасадата. Помня я. Флуоресцентна. Оживява нощем и носи онова бяло-зеленикаво сияние. Тя ли е? Тя е.. С патина от дъждът и гъста утайка от буболечки и мушици. Със стъклен овал и метално решето. А посред нощ, из лозята дирят безстрашни чакали. Дирят за поредната самотна малка вила.
© Daniel Kolev Всички права запазени