Възкръснали хора – мислеше си Дора, какво невероятно нещо!
Дъщеря и, която беше загинала в самолетна катастрофа – възкръснала.
Дора стоеше зашеметена и почти примряла от радост.
Тя погледна през прозореца, шарените есенни листи,
Които вятърът завърташе като въртележка. Скъпата и дъщеря
Жива! Дора не можеше дори да отиде да я посрещне. Стоеше
В инвалидната количка и по очите и се стичаха сълзи.
Кученцето и се галеше в краката и кафяво като шоколад, с муцунка
Прилична на мишка. Пасторът е казвал вярно, а тя не беше повярвала.
Чичо и Диян щеше да дойде и да доведе дъщеря и. Беше и позвънила
От Филипините. Беше невероятно. Дали не беше телефонна измама!
Но гласът и беше същия. Нещата, които каза, бяха техни лични, само те ги знаеха. ...