.. Тя няма сянка.. тя винаги е сама.. не можеш да я видиш, но можеш да  усетиш когато е тук .. Идва без да попита дали е желана, идва и трудно си тръгва. Може да стои с часове, дни, месеци. Тя обича да е жестока. Тя обича да те кара да се чувстваш така сякаш изгаряш. Наистина и харесва когато те боли. Харесва и когато ти се иска да зарежеш всичко и да кажеш сбогом на всичко, да се погубиш напълно, да изгубиш ума си .. и точно когато буйното ти сърце изстине и в душата ти настане мрак .. когато хубавите моменти, които си изживял се превърнат в дълбок спомен .. когато щастието ти се превърне в тъга .. Тя вече е намерила мястото си .  
Очите ти ще започнат да се пълнят със сълзи .. с много сълзи .. трудно ще е да ги спреш .. ще бъдат като пороен дъжд . Ще се затвориш напълно в себе си. Ще се изолираш от останалите. Ще изразяваш болката си навярно в някоя мелодия, която често ще звучи .. Дъждът ще продължава да вали.. ти ще продължаваш да слушаш мелодията от твоя свят, в който си затворен. Ще почувстваш сякаш нож те пронизва в гърдите. Вратата към щастието е затворена.. затворена за дълго и мрака, който е около теб .. в теб .. ще спи.. ще спи дори и през деня .. около теб … в теб … Колкото по дълго Тя е в теб .. толкова повече ще потъваш дълбоко в себе си. И носейки името Самота .. ще те отведе на място, което не искаш да бъдеш.
В нейното сърце ..