20.11.2013 г., 19:38 ч.

Wicked 

  Проза » Разкази
627 0 0
6 мин за четене

WICKED

 

- Любима, хапни си още, не ти ли харесва?

Той се усмихна с цялата си любов към нежното създание пред него.

- Алис, много си отслабнала, напоследък изобщо не ядеш.

Той огледа красивата маса със съдовете от скъп порцелан, приборите от блестящо сребро и старите изящни и излъскани сребърни свещници върху копринената покривка. Така се беше постарал. Изведнъж сянка на гняв премина през него.

- Да не би да не ти харесва това, което съм ти подготвил?

- Не, не, не, всичко е... прекрасно – рече момичето с леко пресипнал глас, поклащайки енергично глава в отрицание, при което русите ѝ къдрици подскачаха леко. Но това, от което той не можа да откъсне поглед, бяха очите ѝ. Този блясък.

И червенината по лицето ѝ. Той обичаше червено, затова винаги искаше да носи тъмно червено червило и червени дрехи. Сега беше облечена в прекрасна червена рокля от тафта. Беше дал много пари за нея, но това не беше проблем за него.

Забравил всички принципи, той се изправи и метна на масата кърпата, която лежеше на бедрата му допреди секунди. Направи няколко крачки, докато стигне до края на масата, до нея, и приклекна до нея. Усмихна ѝ се леко.

- Това разстояние ме убиваше. – Млъкна за няколко секунди, които бяха като часове, през които се гледаха в очите. Вдигна ръката си към лицето ѝ и прокара палец по високите ѝ скули, като продължи по дължината на малкото ѝ личице, достигайки до брадичката ѝ. – Може ли да те целуна?

Тя потрепна. Определено от желание. Сълза се плъзна по бузата ѝ.

- О, миличка, не бъди тъжна, права си, дълго чакахме този момент.

Изправи се леко и пое с устни сълзата ѝ. Беше толкова красива на светлината на свещите, а по устните му и в устата беше като животоспасяващ еликсир. Като Алис. Обожаваше свенливостта ѝ. Разбира се, тя го желаеше и обичаше. Но беше толкова срамежлива, че не можеше да го каже. Затова караше бавно с нея. Беше търпелив. Толкова е трудно да си търпелив с такова прекрасно създание – слабо, но не прекалено, с извивки на правилните места, с красиво симетрично лице, зелени влажни очи и дълга до кръста златисторуса коса. Тя изглеждаше толкова крехка – не можеше да рискува да я нарани.

Отдръпна се леко, тя въздъхна. Беше си задържала дъха, наистина много ѝ влияеше, помисли самодоволно той.

Допря устни до нейните. Сигурно това беше първата ѝ целувка, изглежда тя не знаеше какво да прави. За това той пое инициативата и започна да движи устни срещу нейните. Тя леко разтвори уста и той пъхна езика си в нея. Това беше толкова сексуално преживяване, имайки предвид кое беше момичето пред него и имайки предвид колко време се сдържаше заради нея. Плъзна устните си надолу по брадичката ѝ, по врата. Тя не се съпротивляваше и трепереше. Това беше едновременно сладко и секси, изпълващо го със силно желание...

 

 ........................

 

Облегнала гръб на студената стена тя гледаше нелепата сцена с леден поглед, каквото беше и сърцето ѝ. Вече. Преди беше весела, жизнена, душата на компанията. Но това лесно отминава, когато си с месеци затворен в замък с извратен богаташ, който си играе с най-добрата ти приятелка. През ума ѝ мина стряскащата мисъл, че вече я наричаше „най-добра приятелка” по навик, не защото го чувстваше. Не чувстваше особено много неща напоследък.

Тук никой не знаеше името на никого. Тя го наричаше Джак, защото беше универсално, Джак можеше да е добър, можеше и да е зъл, можеше да е тих, можеше да е душата на компанията. В случая беше просто луд.

Играеше поредната сценка – първа среща.

Можеше да му го признае, той имаше богато въображение, през два-три дена влизаше в роли и завършваше или с побой, или само с лека целувка по челото и изпращане до вратата ѝ... в случая на килията на „Алис”.

Почти беше забравила как се казваше приятелката ѝ, не че имаше значение. Дори не помнеше как тя се казва. Атина. Джак я кръсти така, защото била изпълнена с много страст и войнственост.

Той постоянно живееше в някакъв филм, или може би по-правилно би било – в свой си свят. Имаше моменти, в които сякаш стъпваше на земята. Тогава канеше нея да си поговорят. Основно той говореше. В началото тя се включваше с някой вик или ругатня. Никога не му се бе молила. „Алис” беше опитала, безуспешно. На Атина ѝ се искаше да спаси приятелката си. Беше се опитала да го накара да запази нея. Знаеше, че той я харесва, беше го показвал неколкократно. Веднъж го попита защо се забавлява с приятелката ѝ, а нея я ползва за нейна лична прислуга. Той ѝ отговори, че за Алис се нуждаел от постоянство. Не можеше да прибързва с нея. Трябвало да ѝ покаже, че я обича и се нуждае единствено от нея. Докато Атина била за по-късно. За десерт. Великата награда, след като стигне до каквото иска да стигне с Алис. Страстната, сексапилна, лесна Атина. Би се обидила, ако беше някой друг, но можеше ли да съди луд?

Срещата от другата страна на решетките вървеше сравнително нормално. Като за среща в порутен стар замък, на красиво подредена маса по средата на кръг от килии. Джак се опитваше да води разговор, Алис не му отговаряше, но той сякаш не забелязваше. Тя проговори само веднъж. Гласът ѝ беше дрезгав от уплахата и всичкия плач. Атина се чудеше как можеше след толкова месеци да излее толкова вода от тялото си, плачейки.

Той се изправи и отиде бързо до нея. Тя замръзна. Атина се изправи. Ха, ето един момент, в който изпита емоция. Уплаха. Алис не дишаше, със сигурност. Дишай, Алис, дишай. Сълза се плъзна по бузата ѝ. О, не, о, не, затова вече е била бита, дано днес да е в настроение, дано е в настроение. Той се усмихна. Слава Богу, размина ѝ се. Той имаше таланта, ако беше в настроение, да обръща негативните ѝ реакции в позитивни. Всичко обръщаше в своя полза. Атина беше принудена да гледа. Почти не дишаше. След малко той я целуна. Нещо не беше наред. Той никога не я целуваше толкова отрано. Момичето зад решетките забеляза как целувката му стана по-настойчива... и продължи надолу. Ръцете му започнаха да я докосват на места, където преди не е посмявал да я пипа.

Това продължи повече от половин час. На земята. Тя не мръдваше и с милиметър, но изглежда на него не му пречеше. Когато приключи с малката сладка русокоса изплашена до смърт Алис той лежеше наполовина върху нея и я гледаше влюбено. Това трая няколко минути. Изправи се рязко, отиде до ъгъла и взе от там обикновени дънки и тениска, метна ги върху крехкото момиче и ѝ каза със студен глас да се облече. След това се обърна към една от килиите, фокусира страстната буйна Атина и се усмихна бавно. Очите му горяха. Атина изтръпна, определено не от желание. Ето че в този момент смъртната ѝ присъда беше официално обявена. Дойде нейното време. Време за десерт.

                                                                                    

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??