4.07.2007 г., 14:09

Яна

1.1K 0 1
1 мин за четене
Яна ходеше бавно и спокойно по павирания Софийски площад. Една сълза се стече бавно по лявата й буза. Сестра й мина и й се усмихна. Тя беше със своя приятел. Яна й кимна с глава. Тя се чувстваше зле. Главата я болеше, мускулите я боляха, а сърцето я болеше най-много.
Стефан също вървеше, но не беше сам. Той вървеше с новата си приятелка. Тази, която бе заменила Яна. Тази, която сега се смееше на шегите на Стефан. Тази, която сега се наслаждаваше на мекия му, хубав характер и красивото му лице. И още тази, която Яна мразеше. Стефан съжаляваше Яна. Той също я обичаше, но чуствата му вече се изпариха. Сега той беше влюбен само във Еми - новото му гадже.
И Яна, и Еми, и Стефан бяха на по 15 години - трудна възраст, както всеки знае. Тогава чувствата са най-силни и най-чисти. Тогава най-много те боли, когато някой те изостави.
Така я болеше Яна - силно и ужасно. Тя обичаше Стефан повече, отколкото можете да си представите. За нея той беше първата истинска любов, и, както тя бе решила: последната.
Яна продължи да върви по безлюдния площад. Беше есен... късна есен. Листата бяха нападали по паветата. Беше тъмно и мрачно. Беше студено и лишено от всякакво чувство. Беше така, както се чувстваше Яна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...