21.07.2021 г., 12:49

Юлски понеделник

939 2 4
2 мин за четене

Посегнах към часовника - 06:43.

 

Понеделник, понеделник през юли.
Не съм на работа, но имам доста задължения и задачки, които ме очакват.
Мисля си, че денят ще е обикновен - горещ и прашен софийски понеделник.

 

Пътуваме в метрото - 08:24.

Слизаме и минаваме през зелените и затънтени улички на Дианабад, никнат нови строежи.

Тук-там се мярка някое друго дърво, има и черници. Те са с вкус на нашето детство и на топлите, безгрижни летни дни.


Потъвам в друга реалност, бяхме деца и се катерехме по дърветата, за да късаме черници през топлите юлски дни на село.

Намираме сградата - типичната малка болница, леко сведена от годините, а стените вътре са посивели.
Времето трайно е оставило своя отпечатък, зашифровайки своите тайни в пукнатините им.

 

Качваме се на втория етаж, а там начумерено над нас са надвиснали лампи от таваните и още светят.
Сиво-бяла луминисцентна светлина се опита да ни достигне.

Беше тихо и спокойно и тогава се появи тя, облечена в бяла престилка и тъмни кръгове под очите.

Готова беше да ни помогне и да сподели своята история.

Нуждахме се от тази история, но все още не го осъзнавахме.

Тази история ни накара да размислим, тя ни помогна да разсеем мъглата наоколо...

Обръщам се и ме залива зелена светлина. Дървен прозорец с улющена бяла болнична боя, а стъклото - прашно от бурите навън.
Клоните на дърветата се люшкаха леко от вятъра, искаха да ме докоснат, знаех, че магията е тук.

 

Светлината в тунела се появява, когато най-малко я очакваш, вече си привикнал с тъмното, забравил си колко ти е нужна.

 

Всички сме част от големия пъзел, но имаме за задача да наредим парчетата в нашия - живот.

Понякога ги откриваме бавно, лутаме се, но един ден всичко се нарежда.

Понякога без да знаем, се появява помощник, маскирал се като нашата леля - знае, че сме загазили и идва да ни насочи, без ние да усетим.

 

Пушим последна цигара, навън е топло.

Пътят е напечен и мараня и прах се вдигат нагоре, 67 бавно се дотътря към нас...

 

 

 

На Иниса Ф. 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© . Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...