Една седмица по-рано започна да я гложди мисълта. Щеше ли Иван да се обади на бившата си за рождения й ден? Миналата година беше го направил, че и китка й подари! Ама това беше миналата година! Тогава отношенията им бяха още пресни-пресни! Не че не я заболя. Не че не изпита ревност тогава...
  То пък да се случи в командировка през седмицата, та не можа да изконтролира събитията вкъши. Върна се точно на 18-ти, към 6 вечерта.
  - Ваньо, върнах се! - провикна се тя, още докато отключваше.
  - Ооо! Дойде си! - чу се възглас откъм кухнята. Ухаеше вкусно. Приготвяше й вечеря! Гъби, пълнени с кашкавал.
  ...
  - Така ме ядоса онази маймуна! - долетя от кухнята.
  Докато още се чудеше за кого става дума, ситуацията се изясни:
  - Казвам й: "Така и така, смятам да продам гофретника, та да имам пари за ремонт на колата", а тя, като ми се разкрещя: "Как така ще продаваш чужда вещ! Гофретникът е на дъщеря ти! Ти нея питал ли си я!". И аз веднага звъня на Анито. Тя пък взе, че и тя ме ядоса! Много съм харчел, а все съм се оплаквал, че нямам пари! Но накрая получих разрешението й: "И да разделиш парите с майка ми!"... Сигурно от нейна гледна точка е права.
  - Ваньо, аз ако съм на тебе, веднага опаковам гофретника и го изпращам на дъщеря ти!
  - Да бе, той тежи 14 кила! Сигурно ще трябва да платя 200 лв. за него.
  - Ами тогава го продай за старо желязо - засмя се тя. - Може да вземеш повече пари за този танк.
  - Ама той има скъпи части, тефлонови. Надявам се да му взема към 1500 лв. ... Само че на онази маймуна ще й кажа, че съм взел 1000 - на нея 500 и на мен 500.
...
  Вечерта в леглото тя не се стърпя и запита:
  - Ваньо, ти се обади да й честитиш рождения ден, нали?
  Той седна в леглото и запали нощната лампа:
  - Леле! Благодаря ти, миличко! Как щях да забравя! - и трескаво започна да набира телефона на "онази маймуна".
  Прииска й се, за пръв път от съвместният им живот, да стане и да избяга от него. Но не го направи.
  - А бе, аз забравих от моите истории с гофретника да ти кажа всъщност защо ти се обадих! Честит рожден ден! Да си жива, здрава и всичко най-хубаво!
  - Анито ли ти каза?
  - Не! честна дума! Можеш да я питаш! Сам се сетих!
  - Благодаря.
  Сега пък трябваше да успокоява онази, другата. Беше му обърнала гръб и хлипаше неудържимо.
...
  Един мъдрец имал ученик, който веднъж го попитал: "Учителю, сигурно е много трудно да се постигне абсолютната мъдрост?". "Нищо подобонто - отговорил учителят. - Трябва само да следваш мъдростта на природата и знанията на предците си; да живееш в пармония със себе си и с другите живи същества. Има само един дребен проблем - каквото и да правиш, нито за миг не бива да мислиш за Бяла маймуна. В момента, в който се сетиш за нея, знанията ти ще се изтриват и ти ще трябва да започваш от нулата".