За хората със сърца!

Вперена в живота, късах от него всичко живо и плът, и обич, и сълзи... и в стремежа си да бързам към върха, откъснах и последната тревичка свян! Яростно забивах нокти във врага, със зъби късах от чуждата плът, кършех клони аз по пътя, бутах и ругах, само за да си проправя път, път към мечатания връх! Понякога с измама се докопвах до пари, понякога с лъжа взимах нечии мечти, понякога без съвест карах нечии сълзи да капят по невинни бузи... Гордо и никога с наведена глава вървях напред, напред към мечтания връх! Дори надменно се държах, исках другите да казват "Тя е с положение!"... Понякога тайничко злобеех пред чуждия успех, понякога тайничко завиждах... за някой и друг лев... Бутах се сред тълпата с хора, бутах се все първата да бъда аз...
Минаха години... и отново първа съм аз, но в самотата, в болестта, в борбата с ограбената ми душа. Стигнах до мечтания връх, но там нямаше никого... всички бяха чули, че нещастницата идва и решили в бедност да живеят, в бедност, но с чиста съвест... хм, колко глупаво от тяхна страна! Така си мислех тогава... но сега защо са ми пари и власт, защо ли ми е и това положение, щом нямам ничие уважение?! Защо са ми били лъжите и коварните постъпки, щом сега всички мои скърби сама споделям, щом радостите ми са неизказани и защо ми беше и този пусти връх, щом той в средата на сърцето ми като рътлина гола зее?!?!