Sep 26, 2007, 3:53 PM

За хората със сърца!

  Prose
1.1K 0 1
1 min reading
Вперена в живота, късах от него всичко живо и плът, и обич, и сълзи... и в стремежа си да бързам към върха, откъснах и последната тревичка свян! Яростно забивах нокти във врага, със зъби късах от чуждата плът, кършех клони аз по пътя, бутах и ругах, само за да си проправя път, път към мечатания връх! Понякога с измама се докопвах до пари, понякога с лъжа взимах нечии мечти, понякога без съвест карах нечии сълзи да капят по невинни бузи... Гордо и никога с наведена глава вървях напред, напред към мечтания връх! Дори надменно се държах, исках другите да казват "Тя е с положение!"... Понякога тайничко злобеех пред чуждия успех, понякога тайничко завиждах... за някой и друг лев... Бутах се сред тълпата с хора, бутах се все първата да бъда аз...
Минаха години... и отново първа съм аз, но в самотата, в болестта, в борбата с ограбената ми душа. Стигнах до мечтания връх, но там нямаше никого... всички бяха чули, че нещастницата идва и решили в бедност да живеят, в бедност, но с чиста съвест... хм, колко глупаво от тяхна страна! Така си мислех тогава... но сега защо са ми пари и власт, защо ли ми е и това положение, щом нямам ничие уважение?! Защо са ми били лъжите и коварните постъпки, щом сега всички мои скърби сама споделям, щом радостите ми са неизказани и защо ми беше и този пусти връх, щом той в средата на сърцето ми като рътлина гола зее?!?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Генешка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Леле колко намясто и как добре е казано...Браво! Чудесно разказано!!! Всеки еидн от нас изпада в това положение "Да гони върха"! Хубавото му е,че доста от нас се усещат навреме!!!

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...