За Лайковете

Шмръц и Ти си седнаха на пейка. Потни, мокри и усмихнати. В парка на свободата.

     -Шмръц много ми харесва тук...

-Да Мило. Винаги причина има. А по магически са три. Първо: зарязваме ти баба Ти. Да си гони дракона. Второ: по – добре е да играем с хора, усмихнати, И най – вече и аз и Ти зарязахме си клана Гъди Мъди. И като няма друг аз и Ти ще трябва да си се погрижим. Че е лесно да се преминава през света, че и през живота. Със смях, че и с любов!

-И сега какво?

-Ама си голяма шматкаJ Ще играем тенис. Имам нужда да помисля. Ще те уча на света си нов. Хилката вземи. Ще те пребия аз!

Поиграха, поуспокоиха се и седнаха. Шмръц умислен е. Проверява варианти хиляди. Пуши, мисли и се усмихва.

     -Защо се хилиш?

-Ти ще те уча на света си нов. Интернет, комуникация, бля бля бля...

-Шматка съм била! Ама това го знам!

-И шматка ще си Ти останеш. Затова си те харесвам. Ами лайковете знаеш ли?

-Че как! Аз да не знам. Пращаш нещо в нета и който го харесва Ти праща лайк. Колкото повече толкова повече!

-Значи Ти се кефиш на лайкове безкрайни?

-Че кой не се кефи. Както Ти казах толкова повече ама по хилядаJ

-Ама си шматка! Сега ще ти покажа как Гъди Мъди справя се с лайковете. Ще ми помогнеш ли?

-Че и аз съм нинджа!

-Добре. Ето ти хартия. Напиши: Който иска Лайкове – Тук! Ама красиво. И свирни, че си готова.

-Готово! А сега какво?

-Закачи го здраво над тази пейка.

-Сама ли?

-Ама си шматка! Ще Ти помогна.

Шмръц покрил се беше за година и половина. Отчаян, объркан само любопитството си бе запазил. И се понаучи с магията да се разбира.

    -А сега какво?

Шмръц изправи се пред пейката, щракна с пръсти и пейката се изпълни с лепенки. Шарени, сладки лайкове.

     -Ела с мен. Тенис ще играем. Гледай колко много хора лайкове събират.

За няма два часа хиляди лайкове изчезнаха си с хората.

-Шмръц за няма два часа лайковете си заминаха!

-Да Мило, но забрявяш, че са лепенки, а доста и от тях ще бъдат налепени и тук и там.

-Ама Шмръц това проблем ли е за света ни нов?

-Усмихната и шматка! Права си. Утре ще ти покажа как Гъди Мъди справя се с проблемите. Ама утре. Наздраве Мила!

На следващия ден докато играеха си тенис дойдоха двама сериозни и сърдити. Шмръц го търсеха. През разговора дума ставаше за лепенките нахвърляни из целия град. И ако Шмръц не изчисти лепенките наказанието ще го настигне.

-Една седмица! - И хората си тръгнаха.

-Шмръц Ти шматка си! Айде сега сваляй си лепенките ако въобще си ги намериш!

-Ти ще ми помогнеш ли?

-Хммм. Добре. И аз нинджа съм като теб. Кога тръгваме?

-Как ли да не те харесвам! Ето лист хартия. Напиши: Който сваля лепенка Лайк получава Три! И този път закрепи го здраво. Ама самаJ

-Готова съм!

Шмръц изправи се пред пейката, щракна с пръсти и се напълни тя със значки. Шарени, красиви с лайка три.

      -Ще тръгваме ли Шмръц?

-Ама си Шматка най-красива! Лайковете три или лайк един ще избереш?

-Три лайка, че разбира сеJ

-Хайде Мила ставай. Хилката вземи. Тенис ще играем.

-Ами лепенките?

-Проблема е решен. Ти нинджа си нали?

-Ха, ха, ха!!! А ние тенис си играем. Радвам се, че нинджа съм и аз!