За моето момче!!!

През вечерта всеки е себе си... Тогава човек  разбира какъв е бил и какъв е сега! Мисли за изминалия ден… В мислите на всеки човек  в края на деня са за любимия човек: някои си признават, а други отричат. Някои си лягат и заспиват с усмивка потънали в размисли за своя възлюбен, а други (като мен), стоят и мислят колко глупави са били да наранят, човека когото обичат! Колкото и странно да звучи, дори понякога ние самите не можем да се разберем – правим грешки а после мислим за тях. Колко тъжно, нали?! Обаче дори сърцето наранено и потънало в тъга, не престава НИКОГА да се бори за това, което иска – или греша? На това може да ми отговори само някой, който следва своите цели и мечти и вярва в тях! Аз имам мечта, която дълго време не угасна в мен и стои като лампичка през нощта!!! Каква е тя ли?! Прекрасното името Атанас, красивите небесни сини очи, с жълти и зелени оттенъци в тях понякога… жълти - като слънцето в небето, което е единствено и красиво изящни като зелената площ на планетата, русата коса като житните класове по нивите, кожата – прекрасно съвършена!

Мисълта за него ме кара да изпадам в еуфория и тъга! Единственият човек, който наистина ме цени и ме прави неземно щастлива, сещате се за какво говоря нали? Той е моето момче, бих казала моят ИДЕАЛ, няма да кажа, че е перфектен, защото такъв човек няма, но всеки си има идеал предполагам. Когато ме докосне сякаш пуска ток до всяка част на моето тяло и нервни окончания, сърцето ми почва да пулсира като лудо дори и понякога получавам „Аритмия”… Когато се усмихне – пфу няма нищо по-красиво и нежно от тази усмивка!!! А когато погледна в неговите очи, се разтапям внезапно и дори ме хваща срам и обръщам поглед – изчервявам се, защото ми е толкова сладко да го гледам а едва ли на него му е хубаво… Когато го последна със замечтания детски невинен влюбен поглед следва въпроса: „Защо ме гледаш така?” – Какво се предполага да кажа, защото си най-красиво нещо в живота ми? Или влюбена съм до уши в теб ? Обичам те ? Не искам да спирам да те гледам? Носиш ми наслада и блаженство? Хм едва ли тези думички биха го зарадвали…

Той е моят дар!!!!!

Не предполагах, че ще се влюбя отново или пък ни най-малко, че ще обичам… Но уви се случи! Изпитвам огромна обич към това невероятно момче! Той е моята слабост, изпълнена с нежност и добра – да не забравя отново да отбележа и красота ха ! Това момче, за мен не е просто момче – казват любовта не е любов без да е почнала без приятелство!!! Е моята почна с това! И знам, че наистина е любов!!!!!!!!! Той ме кара да се чувствам специално, дори за него да не е точно по този начин, по който аз си мисля,но е така !!! Когато се събудих до него сутринта дори и „отвратителна” той ми каза, че изглеждам хубава! Той ме накара да открия колко великодушна мога да бъда и ме накара да разбера, че имам вътрешна прелест!!! Той е моят блян! Няма втори такъв човек за мен той е единствен – необикновен! Аз съм непоклатима да, но в неговите ръце се чувствам слаба!!! Той е главен фактор в моето сърце и моят живот – допуснах го до себе си, дори и сърцето и умът ми да крещяха съвсем лекичко от уплаха: „Ще те нарани...” … Но пък какво, да обичаш означава да дадеш сърцето си на някого, с очакването, че няма да го нарани – но и след като го направи, ако е истинско прощаваш и не се предаваш!!!

Радвам се, че имам някого до мен, който ме разбира и виждам, че също не се отказва, защото знаеш, че едно нещо е истинско, когато не спираш да се бориш, колкото и да боли... Нали всеки пак  един велик ум е казал: ”Който е изпитал само щастие от любовта, значи той не е изживял никаква любов!!!” … Не се надявам на нищо, не очаквам нищо... Просто казано искам да ти кажа колко много те обичам и няма да спра да се боря за теб!!! Надявам се един ден да ме обичаш и ти… Просто това, което исках да ти кажа е с думи прости… Надявам се съм те накарала да усмихнеш!!! А ако не, пак се усмихни, за да може слънцето да разбере, че има конкурент!!!