За овцете и хората

,,Трябва да сте еднакви и да слушате само мен'' - често казвал овчаря на стадото си и те се подчинявали. Всеки път, когато той ги водел на паша, те тормозели една друга овца, защото била черна.Тя обаче не им се давала, защото знаела че има достойнство и била горда с това,че се отличава от стадото.

Един ден на поляната тя забелязала деца, които тичали и играли. Само едно момче седяло отстрани и ги наблюдавало с леко тъжен поглед. Овцата отишла при него и го запитала като човек:

-Защо си сам, докато другите деца тичат?

-Те не искат да играят с мен и постоянно ме обиждат!

-Защо така?

-Смятат, че не съм като тях. Те се подиграват на възрастните и на малките, а за мен това е несправедливо. Понякога идвам тук да се порадвам на гледката, но тази радост често бива помрачавана. За тях аз съм черната овца. Ето, толкова съм превъртял, че си говоря с... овца!

-Аз също съм черна овца, ама буквално. Мен пък ме тормозят белите овце, след като напуснах стадото. Докато бях с тях не беше по-различно! Исках да бъда човек, но във вашият свят е същото, само дето си нямате овчар.

-Човешкият свят също има овчар, но той се нарича мода, а сега при нас е модерно да се държиш просташки. Времена и нрави, какво да се прави?

След този разговор момчето решило да си приюти овцата и да се грижи за нея.