За парлама
ЗА ПАРЛАМА
- Даскале бе, чакай, чакай – чух от подире си глас и се обърнах.
Гледам, навирил бастунката нагоре, без дори да накуцва, опитва се да ме догони Начо Папазов. Момент, той не е оня, от едно време, а наш, квартален общественик, който по съвпадение носи същото име. Не ми е по сърце, но спрях да го изчакам, отбелязвайки че е забравил да накуцва и да се подпира на бастунката.
- Чакай, бе човек! Уф, едва те догоних. Ела сега в кафето, да те черпя едно.
- А, нямам време, казвай бай Начо – прекъснах мераците му за дълъг лаф-мухабет аз.
- Виж сега, Даскале: ти в политиката не си са забърквал, чист си с една дума, пред пенсия си и си фукара от към финансите.
- Е, та?
- Та имаме за теб едно официално предложение.
- Кои, вие, го имате – прекъсвам го аз.
- Ние сме, от нашите, дето сме били и пак ще бъдем, ами слушай сега! Имаш се с младежите, все твой бивши ученици нали са, та да ги посъбереш и едно такова гражданско движенийце да спретнете, нали ма разбираш – и ми намига с око и половина.
- А, забрави! Аз с политика не се занимавам и политиците, не ги обичам!
- Никой не те кара да се занимаваш и насила любов да правиш, драги. Туй ще е само ей тъй, за парлама.
- Как тъй за парлама?
- Тъй-тъй! Ще ви регистрираме, ще ти дадем там едни пари, ще вдигате джабула по площадите, ще седите по избирателните секции и колкото гласовце съберете все файда ще са, щото накрая пак към нашите ще се прибавят, разбра ли ме. За парлама бе, за парлама – намига ми Начо Папазов, а аз започвам да усещам, как тръгва да ме сърби десния тупаник, ама нали е с инвалидна пенсия, как да го... Та му теглих само една майна... ама на ум.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
