19.11.2011 г., 17:38 ч.

За предателите 

  Проза » Други
2519 1 1
2 мин за четене

Хората сме твърде лоши един с друг, твърде трудно те разбират и успяват да се поставят на твоето място. Но пък затова повечето от тях са велики съдници. Осъждат мислите ти, чувствата ти, действията ти, това, което си ти, защото на тях просто не им харесва. Затова и приятелството е рядко срещано в днешно време. 
Аз знам какво е да държиш нечия ръка и да си сигурен, че няма да те пуснат. Знам какво е да преминеш през хиляди моменти с един човек, който си мислиш, че никога няма да те предаде. Знам какво е да се смееш, да плачеш, да споделиш с този приятел всичко, да му отвориш сърцето си, да му покажеш душата си и да вярваш, че няма да забие нож в гърба ти. Ала по-късно ножът не се оказва забит отзад, а отпред в гърдите ти, за да боли повече. За да разсече едно наивно сърце и да му покаже, че не е трябвало така да вярва. 
Предателството е едно от нещата, от които най-много страдаме и от които най-много научаваме. Изведнъж просто те пуска ръката, която си държал, а понякога нагло те бута в пропастта. Изведнъж просто си тръгва човекът, който вярваше, че няма да те изостави, без думи, без обяснение, без предупреждение. И твърде често те оставя паднал/а на земята, за да се изправиш сам/а. А изправянето е трудно, защото вътрешно кървиш. И всяка капка кръв намалява силата ти. И всяка капка сълза отнема мъничко от смелостта ти. Всяка фалшива усмивка си взима по парченце от вярата ти. 
За предателите - нека да им кажем едно голямо БЛАГОДАРЯ! За тези лицемерни приятели, които ни направиха по-силни и по-смели. За тези, които ни накараха да преминем през всички дупки, калища и пропасти, за да се изправим и да продължим напред. За всички тях, които захапаха ръката, която ги вдигна на крака. Да кажем благодаря за сълзите, които ни показаха, че сме хора и усещаме. За чувствата, които ни накараха да преживеем, за да опознаем повече себе си. За разбитите надежди, мечти и сърца, които с вяра налепихме сами и им вдъхнахме отново живот.
За предателствата нека благодарим! И нека им покажем, че те са там, където ни оставиха сами, а ние сме там, където те никога не са били и може би няма да стигнат. Защото сме променени и израснали малко повече, в пъти по-силни и смели, в пъти по-борбени хора, макар и понякога все още страхувайки се да протегнем ръката си. Но ние сме истински! Фалшивите приятели отвориха дупки в сърцата ни и пропаднаха там - в тъмното, в нищото, в калта, където сме били и ние, когато ни предадоха. А вътре в себе си вече знаем, че с всичко можем да се справим!

© Лилия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесвам да чета разсъжденията ти!Голяма ценност е сърдечната връзка на човек с човек!Пожелавам ти искрено приятелство!Усмивки от мен!
Предложения
: ??:??