Разсеяно поглеждам в очите на света, скривам се... поглъщат възприятията ми и вече не те усещам по този убийствено болезнен начин. Болката сякаш излетя, няма я вече да притиска плещите ми, да напомня за себе си в мрачните и самотни вечери, когато далече е било сърцето ти, когато усмивката ти не е заспивала до моята, въпреки желанието на тялото, което умът често е спирал. Слушай, във вятъра се носи моята последна молба към теб. А дъждът какво донесе ли? Само сълзи, мило, огорчението от загубата на нещо преживяно, кое листо ще падне без причина в тая тъжна есен, коя любов ще гасне, без да е била последната. А как само се е раждала от първия ви поглед, от първата и дума, когато за целия свят ти си оставал глух и си чувал единствено - НЕЯ. Опустошавала е всичко твое преди себе си, съборила е стените на твоята малка крепост, изграждайки ги наново, без да те променя напълно, вземайки и оставайки частици от теб там, където вечно се е връщала, дълбоко... вътре... в сърцето ти... А какво направи ти за нея - само един спрял миг на вечно щастие, откраднат от несъвършенството на света и поставен в нейните малки длани... ... и въпреки всичко, този миг няма цена...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.