12.01.2010 г., 16:33 ч.

За учението 

  Проза » Разкази
467 0 0
1 мин за четене

На Хал Че газеше през прясно натрупалия сняг и мрачно си мърмореше под нос. Все още мърмореше, когато го срещнаха двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп.
- Какво има, На Хал Че? - попита го Пън. - Защо си надянал тази мрачна физиономия?
- Ооохх - тежко въздъхна хлапето. - В училище ми дадоха голямо домашно, а денят е толкова хубав, само за пързаляне с шейни!
- Ахааа... - разбиращо кимна Реп.
- Обаче вие сте ми казвали, че трябва да се живее така, все едно днес е последният ми ден - търсеше си оправдание за шейнопързаляне На Хал Че.
- Мдаа... - кимна Дърт Пън. - Така е, обаче също така е вярно, че трябва да учим така, все едно ще живеем вечно.
- Хъм, така лиии... - потърка се замислено по брадичката Че и знаейки за мързеливостта на премъдрия, реши да го хване натясно: - А ти какво изучаваш в момента?
- Математика - моментално отговори Пън и извади от торбата си един учебник по въпросната наука в подкрепа на изказването си.
- Ихаа! - впечатли се хлапето. - Отивам да си пиша домашното.
- Хъм - замислено изхъмка Кух Че Реп, когато На Хал Че се изгуби от погледа им. - Не знаех, че изучаваш математика!
- Е - скромно сви рамене колегата му. - Нали трябва непрекъснато да се усъвършенстваме...
- Тогава защо учебникът е хванал паяжини? - попита Реп.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??