27.04.2018 г., 8:31

Заедно

577 0 0
2 мин за четене

        Заедно

 

Лъвица буйна беше тя,

с изваяна снага.

Щастливо тя подмяташе коса и радваше се на света.

Лъва до нея беше див

и доста игрив.

Радостно върви уверен,

а може би и леко наперен.

И гордо крачеха си те из огромното поле.

И от туй високо поле виждаха красивото небе.

Накъдето и да отпериш взор, все беше простор.

Полето беше ниско в планината,а ентусиазма им беше в душата.

Доволни и засмени, с бузи червени, вървят към върха, за да стигнат целта.

Минаваха през борови гори,а сърцето им от радост тупти.

Есента в планината вече дошла е,но слънцето още сияе.

Провира се слънцето с топли лъчи и усмивките им озари.

Почивката в полята е благост за душата.

Вървяха те по стръмни хълмове.

И  пееха си песни игриви по високите баири.

Народни песни отекваха в тишината и смееха им се сърцата.

Пеейки в гората, за момъка с калпака,спряха под едно дръвче,с три джанки за сефте.

Учудено подминаха го те, но за него по-късно сетиха се от сърце.

И така щастливо планината приближават и да видят красотата се надяват.

На кривите завои срещаха и хора свои.

Един левент ги поздрави,а Лъва добронамерено кимна и одобри.

Лъвицата пък се зарадва на двама млади пенсионери.Хванали се под ръка,слизаха от върха.

Вървейки към върха щастливи,появиха се и гарвани игриви.Грачеха си те, там в едно дере.Огромни и черни спускаха се в дерето лежерни.

Приближаваха върха,а вятъра напомняше за това.Закрачиха нетърпеливо и вятърът играеше с тях щастливо.

Ето вижда се наблизо и леко мъгливо...

Връх Мургаш облещил се самотен пред погледа им необятен.

Накъдето погледа им сочи,все хълмове и планини високи.Небето близо им се струва и душата им във висините пътува.

Приседнаха за 5 минути ,а погледът навсякъде им сочи. Тук-таме прехвърчат орли и рязко застуди.

Лъвицата радостно се сгушва и ръцете до любимият си мушва.

А Лъвът с усмихнато лице я прегръща от сърце. Горди двамата вървят по дългия си път.

Слизайки обаче към града,оставиха се без вода. С усмивка на лице, Лъвът се сети за джанковото дръвце. Спускайки се енергично,бързо те намериха дървото първично.Тънко като вейка...той обрули и офейка. Заедно стигнаха града и умората ги връхлетя.

И това приключение диво завършва щастливо.

Две доволни лица... и изпълнени с щастие сърца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...