27.04.2018 г., 8:31 ч.

Заедно 

  Проза » Други
364 0 0
2 мин за четене

        Заедно

 

Лъвица буйна беше тя,

с изваяна снага.

Щастливо тя подмяташе коса и радваше се на света.

Лъва до нея беше див

и доста игрив.

Радостно върви уверен,

а може би и леко наперен.

И гордо крачеха си те из огромното поле.

И от туй високо поле виждаха красивото небе.

Накъдето и да отпериш взор, все беше простор.

Полето беше ниско в планината,а ентусиазма им беше в душата.

Доволни и засмени, с бузи червени, вървят към върха, за да стигнат целта.

Минаваха през борови гори,а сърцето им от радост тупти.

Есента в планината вече дошла е,но слънцето още сияе.

Провира се слънцето с топли лъчи и усмивките им озари.

Почивката в полята е благост за душата.

Вървяха те по стръмни хълмове.

И  пееха си песни игриви по високите баири.

Народни песни отекваха в тишината и смееха им се сърцата.

Пеейки в гората, за момъка с калпака,спряха под едно дръвче,с три джанки за сефте.

Учудено подминаха го те, но за него по-късно сетиха се от сърце.

И така щастливо планината приближават и да видят красотата се надяват.

На кривите завои срещаха и хора свои.

Един левент ги поздрави,а Лъва добронамерено кимна и одобри.

Лъвицата пък се зарадва на двама млади пенсионери.Хванали се под ръка,слизаха от върха.

Вървейки към върха щастливи,появиха се и гарвани игриви.Грачеха си те, там в едно дере.Огромни и черни спускаха се в дерето лежерни.

Приближаваха върха,а вятъра напомняше за това.Закрачиха нетърпеливо и вятърът играеше с тях щастливо.

Ето вижда се наблизо и леко мъгливо...

Връх Мургаш облещил се самотен пред погледа им необятен.

Накъдето погледа им сочи,все хълмове и планини високи.Небето близо им се струва и душата им във висините пътува.

Приседнаха за 5 минути ,а погледът навсякъде им сочи. Тук-таме прехвърчат орли и рязко застуди.

Лъвицата радостно се сгушва и ръцете до любимият си мушва.

А Лъвът с усмихнато лице я прегръща от сърце. Горди двамата вървят по дългия си път.

Слизайки обаче към града,оставиха се без вода. С усмивка на лице, Лъвът се сети за джанковото дръвце. Спускайки се енергично,бързо те намериха дървото първично.Тънко като вейка...той обрули и офейка. Заедно стигнаха града и умората ги връхлетя.

И това приключение диво завършва щастливо.

Две доволни лица... и изпълнени с щастие сърца.

© Мария Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??