26.08.2009 г., 0:42 ч.

Запази ме от самия мен 

  Проза » Писма
967 0 1
2 мин за четене

Запази ме от самия мен

 

 

Не е лесно да ме обичаш, всичко е толкова сложно.

Има много, което трябва да поемеш от мен, всичко се променя - освен истината. Ти трябва да поемеш моите емоции, да издържиш на това, което те подложи. Когато аз пропадам, ти по някакав начин трябва да ме задържиш на повърхността, там, където си ти.

Ти трябва да ме запазиш от самия мен, от мен самия и това, което съм.

Моята любов е променлива, допирът ти я променя, ти ми показа асата си и аз бях победен от твоята красота.

Може би е лудост всеки ден да си ми нужна, но утре може би ще го разбереш, колко ми липсваш!!! Не ме питай защо плача, когато съм сам, само ти ме разсмиваш в нощта... Ти можеш да ме спасиш от мен самия.

Не разбивай сърцето ми, то е толкова крехко и те обича. Искам да ме разбереш, но това е нещо, което може само да се почувства и не мога да ти го обясня, как за теб моите ръце се протягат през деня.

Влюбен мъж, не го крия, съм аз, но кой ли ще ме вини, когато знае, че ти си моето слънце в мен. Можеш да ме спасиш от самия мен. До днес мислех, че съм прокълнат, но радостта от това да съм влюбен в теб, е най-големият  божи дар. Имах момент, в който те видях и  те опознах, но този момент бе хубав като лист роза, събуди ме от съня, в който бях, както росата сутрин събужда тревата.

Ти ме запази от самия мен, само ти го можеш!!!

© Някой Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??