СЕДМА ГЛАВА

Тайра беше успяла да намери време, за да изпрати на летището Джорджия и Крисчън. Бе й мъчно, че за кратък период нямаше да вижда най-добрата си приятелка. Знаеше, че компанията и дясната ръка на Джорджи в магазина щяха да й липсват. Беше време за Тайра да се научи да ръководи бутика сама и без проблеми за сутрешното му отваряне. Трябваше да разпредели и времето си в магазина и отбиването й в шивашкото ателие. Определено отсъствието на Джорджи щеше да се отрази върху нея.

Тази сутрин взе кафето си, преди да стигне до бутика и го изпи в самота, след като се увери, че е стигнала навреме за отварянето му. Малко по-късно на обяд, Клейтън се отби при нея с покана за обяд и я помоли да затвори магазина за около час. Искаше да се увери, че малката му сестричка няма да забрави за вечерята в родителите им. Клей тържествуваше, когато разбра, че Тайра е решила да вземе със себе си и Бруно. Тук идваше удобният повод за него да се запознаят и да започне с изпитите.

В късния след обяд Тайра се погрижи да остави в ателието още няколко нови скици и подкара колата си към жилищната си сграда. Беше си запланувала да се настани на бюрото си и да се захвани с още няколко нови идеи, които й се въртяха в главата от сутринта. Преди да се захванеше с това реши да отдели малко време за кратък разговор с Джорджи по телефона.

  – Все още са минали няколко часа от заминаването ти, а вече започвам да усещам липсата ти. – Каза й Тайра, като чу гласът й от другата страна на линията.

  – И аз се чувствам по същия начин. – Отвърна й Джорджи.

  – Как е във Вашингтон?

  – Студено. – Засмя се Джорджия. – Крис е зает с галерията си. Веднага след кацането ни се захвана с работа.

  – Нали това е причината и да е там. Не му позволявай да работи по цял ден. – Каза й Тайра и заигра с кичур от косата си.

 – Обеща ми, че ще се реваншира с вечеря в ресторант. – Обясни й приятелката й.

 – Това е хубаво. Защо не му предложиш да постави някой в галерията му и да се върне обратно в Ню Йорк? Заедно с Бруно ще работят заедно. – Предложи й Тайра.

  – Ако успея да го накарам да се влюби в мен лудо, може би ще направя това възможно. – Джорджи даде мнението си.

  – Мисля, че ще успееш. Той едва издържа на привличането си към теб и сега. Просто прекарвай повече време с него и когато се върнеш в Ню Йорк ще усети липсата ти. – Посъветва я Тайра.

  – Виждам смисъла на плана ти. – Джорджи се съгласи с нея. – Как са нещата между теб и Бруно?

  – Последно се видяхме в неделя. Следващата ни среща е в събота. – Отговори й Тай.

  – Мисля, че трябва да се виждаш с този мъж по-често! Тай, пребори се със страха си. Няма нищо лошо да му се обадиш и без причина. Сигурна съм, че Бруно не го прави, защото се съобразява с теб. – Сега беше ред на Джорджия да посъветва приятелката си.

  – Джорджи, знам, че си права. И искам да знаеш, че ако не си ти да ми вдъхваш кураж, едва ли ще го направя. Решавам да рискувам!

  – Мила, говорим за свободен мъж, който можеш да търсиш по всяко време. Не изпускай шанса си. Приятно ми е да си бъбрим, но съм се захванала с една скица. Не си мисли, че като съм във Вашингтон съм на почивка. Докато Крис е зает с неговите неща, аз се занимавам с моите. – Джорджи нямаше голямо желание да прекъсне разговора с приятелката си, но знаеше, че могат да стоят на телефона още дълго време.

  – Разбирам те напълно. Аз също ще се захващам с моите скици. Обичам те и ще се чуем и утре. – Тайра стана от дивана и се настани на бюрото си.

  – Аз също те обичам. Веднага щом завърша работата върху моделите ще ти ги пратя. До утре. – Джорджи прекъсна телефонната връзка.

Тайра остави клетъчният си телефон на холната си масичка и отново се върна към заниманието си на бюрото. Хвана молива в ръката си и направи няколко добавки към едната си скица. Опита да се съсредоточи върху идеите, които мислеше от сутринта, но вниманието й все се връщаше към изминалия й разговор с Джорджи. Думите на приятелката й да се обади на Бруно не спираха да блокират работата й. Двайсет минути по-късно се предаде от битката си да държи Бруно на далеч от мислите й. Без да се осъзнаваше как е достигнала до дивана си и бе взела телефона в ръката си, тя набра номера на мъжа, който не й даваше спокойствие, за да работи.

 – Магьоснице, приятно ме изненадваш. – Каза й Бруно, след като прекъсна свободния сигнал на телефонната връзка.

Тайра замълча кратък миг преди да му отговори.

  – Ъм, обаждам се, защото послушах съвета на приятелката си, и да те обвиня, че ми пречиш да работя. – Тайра шепнешком се прокълна за глупавото си изказване.

  – Приемам обвиненията. Признавам си, че се опитвах да се свържа с теб телепатично! – Бруно се засмя на шегата си.

Истината бе, че мислеше за нея в близкия един час. И някак си се надяваше Тайра да го потърси. Явно мислите му към нея бяха помогнали.

  – Какво ще кажеш за едно питие в моя апартамент? – Изплъзнаха се думите от устата й.

  – Приемам поканата. След петнайсет минути съм при теб.

...Тайра го посрещна пред жилищната си сграда и две минути по-късно се намираха в дома й. Сега беше ред на Бруно да огледа местенцето й. Харесваше му стилът й на обзавеждане. Когато Тайра отиде до кухнята си, за да сипе в две чаши уиски с лед, той спокойно се отправи към бюрото и започна да разглежда скиците й. Магьосницата му беше талантлива и това се вижда в рисуването й. Моделите на дрехите го грабнаха и Бруно за миг се замисли да й помогне да направи изложба с тематика дизайнерство. Скиците й не бяха просто драсканици, а дело на изкуството.

  – Не мога да се сравняват с твоите шедьоври. – Тайра прекъсна мислите му и подаде в ръката му чашата с алкохолната напитка.

  – Шегуваш ли се? Харесват ми много! Това, което правиш, аз наричам изкуство. – Бруно отпи глътка от питието си.

  – Това е комплимент по милост. – Тайра му се усмихна дружелюбно.

Бруно я погледна в очите и без да казва нищо я целуна. Беше щастлив, че тази жена се е престрашила и пое инициативата да се срещне с него по-рано от събота вечерта.

  – Нека се настаним на дивана. – Тайра взе скиците си от ръцете му и ги върна обратно на мястото им на бюрото.

Без да казва нищо, той я последва и се настани до нея. Няколко кратки мига стояха в мълчание с отпиване на малки глътки от чашите си.

  – Нима ще наречеш и изложбата си в галерията по милост? – Бруно реши да й сподели идеята, която се зароди в него.

  – Изложба? – Тайра го погледна изненадана.

  – Аха. – Кратко й отговори той.

  – Бруно, каква изложба? Скиците ми не са най-великото произведение на изкуството.

  – Може би ти не ги виждаш по този начин, но за мен са. Имам страхотна идея за галерия с тема дизайнерство. – Започна да й обяснява той. – Съгласен съм да направя марката ти дрехи малко по-известна без помощта на подиум и модели. Всъщност, може да ни потрябват от дървените просто за декорация на изложбата и да покажем няколко от дрехите извън скиците.

Преди да му отговори Тайра се замисли и започна да разсъждава върху предложението му. Тази изложба можеше да се окаже и един малък плюс за бизнеса й. Какво губеше, ако го направи? Нищо! Щеше да си прекара една чудесна вечер в галерията и щеше да спечели няколко нови клиента.

  – Какво ще кажеш и за участие на модерна танцова група? – Предложи му тя добавка в подготовката.

  – Чудесна идея. Това означава, че ще го направим. Нали? – Бруно отпи глътка уиски и остави чашата на холната масичка, а ръката си я постави на раменете й.

  – Съгласна съм да го направим. – Тайра го увери, че ще се впусни в това ново начинание.

  – Искам само да ми позволиш да направя няколко добавки на скиците ти. Говоря за фона им. – Бруно стана и взе няколко от скиците й и се настани обратно при нея. – Ще сложа пъстри цветове, за да им предам живост. Остави всичко на мен. Ще направя най-добрата изложба, която си виждала някога.

  – Искам да знаеш, че ти се доверявам напълно. – Тайра му се усмихна и реши да поеми инициативата за целувката им.

Бруно я пое в мъжката си силна прегръдка с желанието да изпие всяка нейна целувка от устните й. Тази жена беше божествена и нямаше да крие, че искаше да стигне с нея много по-далеко от обикновените ласки. Искаше я в леглото си и да докосва всяка нейна част от голото й тяло. Видът й от съботната вечер облечена единствено в бельото си поддържаше огънят на страстта в него. Не му даваше мира с часове да заспи. А когато ласките й бяха върху сетивата му, това правеше още по-трудно желанието му да бъде джентълмен и да се бори с настойчивостта в себе си.

 – Магьоснице, не знаеш през какво минавам, за да се преборя с чара ти. – Прошепна той в ухото й, като успя да се отдели от целувката й и да си поеме въздух.

Тайра в този момент беше готова да пречупи принципът си да не се отдава прекалено бързо на мъж. Думите на приятелката й преминаха отново през главата й. Джорджия беше права и Тайра тази вечер заповяда на страха си да не се събужда в нея и помоли съзнанието си да се изключи за няколко часа и да се наслади на Бруно напълно. Не желаеше добрият ангел кацнал на рамото й да пробужда съвестта й. Затвори очи и без да дава отговор на мъжа срещу нея отново впи устните си в неговите. Пръстите й затърсиха копчетата на стилната му риза и без да прекъсваше целувката им се захвана да ги разкопчава. Бруно й беше казал, че не е прокълната и Тайра искаше да му даде шанс да й докаже, че не е така.

Копче по копче стегнатата мъжка гръд на Бруно се разкриха пред очите й. Тайра прекъсна целувката им и прекара пръстите си през коремните му мускули. Уви ръцете си около кръста му и започна да прекарва пътека с устните си и нежният си език по тялото му. Тайра дочу тежката му въздишка.

Бруно се заклеваше, че тази жена е богиня на любовта. Докосванията й го караха да усети тръпките на изтръпване от главата до петите му. По дяволите, усещаше неудържимия звяр в себе си. Беше готов да разкъса всяка дреха от нея на парчета. И точно, когато опита да се държи цивилизовано, Тайра докосна с нежните си женски пръсти мъжеството му, след като разкопча колана на дънките му. Това й действие изпари от него всичко цивилизовано, което да му напомня, че е човек, а не животно и за части от секундата ръцете му се озоваха на блузата й и за кратък миг я разкъсаха на две. Устните му се спуснаха по нежната кожа на врата й, а зъбите му леко го хапеха. Тихи стенания на удоволствие се изтръгнаха от гърлото на Тайра. Ноктите й се забиха в гърба му под все още не съблечената риза от него. Ръцете й се спряха на рамената му и с бавно движение освободи тялото му от нея. Бруно загали с пръсти, все още облечените й в сутиен гърди. Бельото й и тази вечер беше на високо ниво – спиращо дъхът му. Червеният му цвят успешно продължаваше да поддържа опустошаващият огън в него. Тази жена го побъркваше до степен, която никоя друга не бе постигала.

Бруно съблече остатъците от разкъсаната й дреха и ги хвърли на пода. Настани тялото й на дивана и постави своето върху нейното. Устните му отново се сляха с нейните, а езикът му се преплете в палава игра с нейния. Не знаеше дали още дълго ще можеше да издържи на любовната им игра. Всяка клетка в него жадуваше да се слее в едно с магьосницата му.

Бруно побърза да съблече дънките й и тях също ги захвърли на пода. Езикът му се плъзна по нежната кожа на коремната й област. Отне му кратък момент, за да нацелува пътят от пъпа й до стегнатите й женски гърди. Прекара пръстите си през презрамките на сутиена й, след няколко мига се погрижи и да го разкопчае и премахне напълно.

Тайра жадно приемаше всяка ласка от него. Беше изминало прекалено дълго време от последния й път, когато бе с мъж в интимна ситуация. И сега разбираше, че правенето на любов й е липсвало, но натовареното й време с бутика не й даваше възможност да почувства тази липса. Вече беше сигурна, че няма да съжалява, че щеше да допусне Бруно близо до себе си. Всичко в нея желаеше този мъж да й дава нежност, страст и любов. Дори не я притесняваше скъсаната й маркова блуза на пода. Тайра му позволяваше да разкъса всяка останала дреха по нея. Нямаше търпение да усети Бруно вътре в себе си. Желанието й беше прекалено силно, за да възразява, че първият им път щеше да бъде на дивана в дневната. Искаше го тук и сега! Тайра с бързи движения съблече до коленете му черните боксери на Калвин Клайн.

Бруно напълно разбираше постъпките на Тайра и също й помогна с бикините й. С бавни движения и нежни целувки на устните й, той потъна в топлата й женска плът. Най-накрая Бруно се впусна в магията на неговата магьосница. Очите му се взираха в нейните, а пръстите му галеха кичур от черната й коса.

  – Правиш ме най-щастливият мъж! – Прошепна той близо до ухото й задъхан от бързите му движения в нея.

Тайра не му отговори нищо, а просто му се усмихна топло. Нямаше нужда да му казва, че и тя е щастлива, защото цялото й лице сияеше от радостта й.

Няколко минути по-късно двамата задъхани от зашеметяващата вълна на екстаза, лежаха сгушени един в друг. Бруно реши да прекрати мълчанието между тях:

  – Това е най-хубавият ден в живота ми! Когато идвах насам, дори нямах намерението да те направа своя. Изненада ме с обаждането си, а още повече ме изненада и с развитието на срещата ни.

 – Ако трябва да съм честна, аз също не бях планирала тази част от срещата ни. – Отвърна му Тайра скромно.

  – Извинявам се за държанието ми на дивак и скъсаната ти блуза. – Бруно погали с върха на пръстите си дясната буза на лицето й.

 – Беше маркова, но ще я заменя с някоя от моята лична колекция. Гладен ли си? – Тайра се измъкна от прегръдките му и за кратки секунди отиде до спалнята за халата си.

 – Предлагаш домашна храна или доставка от ресторант? – Бруно се беше упътил сам до кухнята и наливаше в чашата си още уиски.

  – Доставка звучи добре. – Отговори му кратко Тайра и се настани до него на дивана.

Бруно направи бързо обаждане до любимия му ресторант в Ню Йорк. Когато остави клетъчният си телефон на холната маса, погледът му се върна обратно към нея.

  – Защо покри красивото си тяло?

  – Не смяташ ли, че ще те заболят очите от гледане? – Тайра се пошегува с него.

 – Ако ще ослепявам, желая да ослепея от твоята красота! – Бруно зацелува сочните й устни.

 – Талантлив художник и ласкател. – Тайра отпи глътка от уискито в чашата й.

Бруно и Тайра прекараха прекрасна вечер със запалени свещи, разговори, любов и вкусна вечеря. Компанията на този мъж беше заличила от мислите й работата върху скиците. Тайра призна пред себе си, че самотните й вечери затрупани в работа не й липсваха тази вечер. Вътре в себе си желаеше повече такива приятни моменти с Бруно до нея.

Притеснението й от преди да му се обади се беше изпарило напълно. Сега разбираше рискът на Джорджия с Крисчън, и двете се нуждаеха да имат повече време за личния си живот. Бруно й даваше шанс отново да се почувства, като пълноценна жена. Тайра започваше да вярва, че проклятието с мъжете бе просто плод на фантазията й.