Защо?!
Защо?!
Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи да повярвам в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова вятърът я разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова няма да има начало и край, а ще има само тъжна среда! Не търся вината в теб, но тя просто се показва в очите ти и само ми шепти без глас! Ти беше светлината, която ме заслепи, надеждата, която изгори, ти беше силата, която ме уби!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Изабела Всички права запазени
ПОЗДРАВИ!!!
