11.03.2009 г., 1:45 ч.

Защо 

  Проза » Писма
1208 0 0

Защо постъпваш с мен така?

Защо не мога да се примиря?

Мисълта във моята глава е свързана с теб и само с теб.

Искам да те мразя, искам, но не мога.

В живота ми навлезе като буря и предизвика хаос в моята душа.

Сърцето бие полудяло, само когато те видя, макар и за секунда.

Защо си тъй неузнаваем?

И тъй непредсказуем?

Не те познавам много, но искам те за мен.

Много ли искам кажи?

Искам да ти кажа как се чувствам и какво изпитвам, но отново оставам безмълвна.

Не мога повече така, не мога да се позная...

Готова съм на какво ли не за теб, а ти...

Защо сърцето ми не ме слуша и спори с мен сега?

Над всичко друго можеш да имаш контрол, но над сърцето не. То изпитва истински чувства към теб и чака да направиш стъпка, дори и да е грешна - просто стъпка напред. Радва се то, когато е до теб и страда като те няма...

© Мария Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??