Усещаш ли? Едно тяло, с новозавърнала се душа лежи така спокойно на повърхността на морската вода, ни потопено, ни издигнало се нависоко, поема дълбоко въздух, напоен с морска миризма. А лъчите галят го нежно, както галят повърхността на морето и осветяват цялата морска шир. Душата се отваря с небесната синева пред мен, лист по лист разгръщам и чета за нея ново - старата душа. Обърнах се и разтворих широко ръце, потеглих пак към онези пътища, които морето ми показа и ме дръпна с неговото течение към незнайни дълбини, където цветът му е наситено синьо, сливайки се с две очи, гледащи от високо и сякаш всичко е едно цяло.

Сега това същото тяло, със сърце все още заспало, наречено още багаж, явно за тях непотребен, пътува, минава пътища до болка познати и мисли си как не ù се иска кракът ù да стъпи на онази земя. И още преди да прекрачи, сърцето рязко се събуди от думи, сякаш като куршуми изстреляни от един носач на ненужни багажи. И очите се опитаха да не реагират на страха, завладял ги, а сърцето сякаш за миг спря, притаено стои и чака да разбере, да знае и отново да затупти с бясна скорост. Защо се случи, знаеш ли?