Защото животът е за силните...
Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли си? Имало ли е човек, за който би поел куршума без да се замислиш? Човек, който е не просто всичко за теб, а който е част от теб, без която ти не си цял и не можеш да функционираш?
Невъзможно е да забравиш човека, на когото си дал толкова много. Можеш да го преодолееш, но не и забравиш! Можеш да забравиш думите му, дори и постъпките, но не и начина, по който те е карал да се чувстваш!
Бях момиче, което се раздава безрезервно. Което прави добро и не очаква да получи същото в замяна, защото още от малка животът ме научи, че нищо даром не получаваш, че трябва всичко сам да си направиш и също така трябва да бъдеш силен, за да оцелееш! За слабите нямаше място тук! Това момиче, което бях, бе весел ...