Очите на закоравелия престъпник пробляснаха заплашително към ченгето отвъд килията и по масивните му жилави ръце избиха капчици пот. Приличаше на озверял биг пред, чиито очи бе размахан червен флаг и единственото нещо, което го спираше да извие преградата помежду им, а след това и врата на шериф Доусън беше сто ватовото пълзящо като змия електричество.
Мъжът, при все че му се присмиваше, ехидно отхапа от бургера си и разклати сребърната халка с ключове.
- Играеш си с огъня, Дуайт. - изръмжа предупредително убиецът и гласът му се отрази във висококачествено изработените решетки като ярък слънчев лъч по гладката повърхност на огледало.
- Сякаш някога ще напуснеш мизерната си дупка, изверг такъв.-думите се забиха в съзнанието му като нож изкован от сарказъм- едновременно засилиха презрението му към притежателя на офицерската значка, вкарала го в ареста, но в същото време дълбоко засегнаха неговото его и достойнство.
Серийният преследвач можеше да предвкуси от предстоящата нощ, знаейки отл ...