Самотното пламъче на свещта, едва осветяващо малката таванска стаичка, се отрази в тъжните му очи. А можеше това да е пламъчето, което се появява в красивите ù очи, когато са заедно.
Той затвори очи, отдавайки се на спомена, и някой погали страните му, оставяйки студена влажна следа. А можеше това да са ръцете ù, които го милват така нежно, когато са заедно.
Чувствената балада го прегърна, премина през сетивата му и се стаи в гърдите отляво, водейки със себе си познатата тежест. А можеше това да е Тя, която караше душата му да полети, когато са заедно.
И сам избрал самотата си, осъзна, че истинските неща, за които си струва да си на този свят, се усещат със сърцето. А неговото повтаряше с всеки свой удар „Да сме щастливи заедно”... „Until the end of time”.
© Откровен Всички права запазени